Успение

Цикълът романи Междуцарствие е посветен на епохата на византийското робство - от 1018 до 1187 година - разделяща Първото от Второто българско царство. Романът Успение е първият от цикъла. Той обхваща периода от падането на България под византийска власт до навечерието на въстанието на Самуиловия внук - цар Петър Делян.

"Денят беше 15 август 1018 година. На този ден бе се споминала Дева Мария - майката на Христос. Народът го наричаше още Голяма Богородица, за да го отличава от Малката Богородица, деня на нейното раждане - осмия ден на септември - а и за да помни по-лесно и да почита тези два светли празника.

И особено тачеха този ден жените, защото Богородица, покровителка на майките, благославяше на този ден семействата им и даваше здраве на децата им. Бездетните жени принасяха жертва с молба за майчинство.

А на този ден именници бяха и Богомир, Богдан и Божена - трима толкоз скъпи за Драгомир хора. Богомир беше бащата на Драгомир. Богдан бе най-добрият му приятел от детинство. Сестрата на Богдан - Божена - бе изгората на момъка.

И в дома на Драгомир майка му Силена още от предния ден подготвяще блюда за трапезата - варено жито и каша от пиле, а в зимника вече бяха подредени специално избраните първи гроздове, а също големи купи с дъхав горски мед. В нощвите отлежаваха готовите за другия ден пити.

На този ден местният боил Ивац имаше обичай да празнува също. И крепостта му под върха, където беше подредил укрепения си дом, се изпълваше с хора от близки и далечни краища. Обичаха хората в околността този празник още от времето на Климент и Наум. Обичаха и гостоприемството и щедростта на Иваца, Самуиловия верен войвода. Обичаха и мястото, където Ивац бе вдигнал палата си - най-вече заради чудните градини, които майката, а след като тя се помина, и невестата на Ивац поддържаха от години, и които бяха по-красиви от царски...

Драгомир дълго не заспиваше предната вечер, защото мислеше за това как ще срещне на другия ден Божена и как ще и се врече. Хубава беше Божена. И образът и пъдеше дълго съня от младия мъж. Искаше да стане рано другата сутрин, за да свърши много неща. Първо трябваше да види старата Ягода, местната врачка, от която майка му на този ден искаше да и донесе китка здравец, защитена от уроки и магии. Но този път Драгомир щеше да поиска от баба Ягода две китки - една за майка си, сиреч за Богомир и за целия техен дом, и друга, която искаше да даде на Божена. После щеше да занесе двете китки и на стария отец Наум при новия господарски параклис - да ги освети и той. След това цялото семейство се събираше да почете Богородица и името на баща му в малката къща на края на селото. А към пладне щяха всички да възлязат на хълма - в господарския палат, където щяха да ядат и пият на воля с много други от близки и далечни краища, защото Ивац посрещаше добре всички този ден. А накрая, като притъмнее, щяха да слязат всички заедно - роднини и приятели - и със смехове и закачки да се изпратят по къщята. И в късна доба, когато всички заспят, Драгомир щеше да се срещне с Божена, на тяхното любимо място, при големия стар дъб на края на селото. И тогава щяха да се врекат...

Искаше момъкът пръв да стане на тоя ден, но позакъснелият сън и утринният хлад го омаяха и задържаха в постелята, та като се събуди, Силена вече шеташе до огнището. Майка му се засмя на бушавата му глава и му подаде кошниците с дарове за баба Ягода и за отец Наум. Във всяка кошница имаше ръжена пита, грозд, яйца, гърненце с мляко, буца сирене и паничка с мед, а и по една медна пара, грижливо увита в конопена кърпа.

Момъкът пое през ливадите. Горе се виждаше част от укрепения дом на Ивац, кацнал на хълма Пронища, от който бе взело името си и малкото селце на Драгомир - Прониш. Драгомир се бе качвал на този недостъпен хълм с широко равно било и тучна земя. Оттам се виждаше голяма част от долината. Сутрин, когато първите лъчи на слънцето изпълваха ниското със светлина, утринната мараня превръщаше светлината в сияние, а река Дявол лъщеше най-долу като сребърна змия. В ясно време се виждаше и по-далечната Осъм. А над всичко се издигаше суровият Томор с гордия Врохот.

На едно място почти незабележимата пътека пресичаше пътя за Дявол. И тъкмо там позаплесналият се Добромир се оказа точно пред конете на трима пътници. Конете им бяха хубави животни. Такъмите бяха скъпи. И по гръцката реч Драгомир разбра, че са ромеи. Първият, пред коня на когото Драгомир внезапно се оказа, изруга:
– Махай се, простако! - и замахна с камшика си. Драгомир инстинктивно отскочи встрани и камшикът само изсвистя покрай ухото му.

При скока обаче няколко яйца се изтърколиха от кошниците и се счупиха. Това ядоса много Драгомир, той грабна едно от яйцата и го запрати към ездача. Яйцето се пукна право в челото на византиеца и белтъкът се размаза по лицето и мустаците. Конникът ядосан изтегли меча си, но Драгомир вече бе навлязъл в гъстака на близката гора.
– Да го последваме ли господарю? Кожата ще му одерем на тоя селяк.
– Оставете го. Имаме работа, не помните ли! - кресна водачът им. – На връщане ще кажа на десетника да го намерят."
Из книгата

ПЕРУН-СПРИНТ ЕООД
София 1510
ул. Скайлер 70
perun-sprint@psp-ltd.com

Триумф на един император
Успение Богородично
Борби за трона