"Начало на византийската философия
Византийската философия не възниква благодарение на някакъв катастрофизъм и няма историческа цезура между византийската философска култура и философията на Елинската античност. Структурообразуващо за философската култура във Византия е обстоятелството, че целият корпус на античното философско наследство преминава в културните фондове на гръкоезичната християнска философия, и то в облика, постигнат от нея в Късната античност. Коментирането на философските творби на старите елини, преди всичко Платон и Аристотел, и дискутирането с тях е съществена съставна част от традиционното философско образование. Византийската образователна система съхранява принципно наследената от Античността структура. Непълното копиране се установява например чрез факта, че в основаното през 425 г. в Константинопол висше училище към класическата преподавателска схема се добавят две нови дисциплини: право и - добилата статута на самостоятелна дисциплина - философия. Във всеки случай след 617 г., когато Стефан от Александрия се преселва в столицата, за да преподава там Платон и Аристотел, школското изучаване на елинската философия не познава прекъсване.
Лице в лице с това състояние на нещата отговорите на въпроса за началото на византийската култура по необходимост имат за основа едно предхождащо методологично допускане. Зависи от това как се схваща началото на една културна епоха (при цялата условност на понятието „културна епоха“ изобщо). Като такова начало може да се разглежда времето, когато първите черти на тази структура позволяват да бъдат разпознати; или когато тези черти вече влизат в успешна конкуренция с тогава устойчивите структури; или обаче когато тази структура доказва себе си като доминираща (макар и не единствена) формация на времето; или обаче когато тя добива валидност като единствена легитимна културна форма. Последните три опции са реализирани в специализираната литература.
Четвърти век
Четвъртото столетие, препоръчвано като начално време на византийската философия, полага един съществен предел. Макар да не може да се говори за държавническо възникване на Византия в правен смисъл, основополагането на Константинопол (324) и освещаването на града (330) като столица на империята играят една все пак решаваща роля. Тогава протича и т.нар. разделение на империята - при император Теодосий (395). Още по-важни са двата вселенски събора (Никея 325 г. и Константинопол 381 г.) и свързаната с тях интензивна интелектуална активност. Тя полага темелните камъни на същински византийската култура. Тогава обаче процесите на ферментация са все още твърде интензивни, все още няма еднозначен културен облик, динамично и чрез много обиколни пътища се гради настъпващата културна структура. Затова периодът между IV и VI век се определя като ранновизантийски, но и като предвизантийски.
Шести - седми век
Има основания началото на византийската философия да бъде полагано посредством периода, очертан чрез времето на управление на Юстиниан (527 - 565) и Ираклий (610 - 649). Юстиниан цели окончателното изграждане на интегралната християнска държава, в която трябва да се възстанови древното имперско достойнство, но върху християнски фундамент. Негов идеал е симфонията на църковната и политическите йерархии като основа на една християнска култура и един християнски начин на живот. Процесите се интензифицират от събитията по времето на Ираклий и следващите го години, чрез които се подпечатва краят на империята, обхващаща Средиземно море като вътрешно езеро. Един резултат от тази редукция е реалното наличие на два културно-формиращи патриархата - стария Рим и новия Рим, Константинопол. Напрежението между двата центъра се проявява например чрез участта на папа Мартин I. Междувременно латинският е изтласкан от гръцкия като административен имперски език. Максим Изповедник и неговите съвременници биват гледани като първите същински византийски философи.
Девети век
Извън разните културнополитически идеологизации и геополитически аналогии две са заслужаващите коментар схващания, според които византийската философия е започнала през IX в. По-ранната е позицията на Герхард Подскалски. Той пише: "Ako според специализираната литература патристичната епоха като цяло приключва с Йоан Дамаскин, тогава със същото право патриарх Фотий може да бъде обозначен като начинател на средновековната философска теология." Същото трябва да важи за философията. Подскалски полага предела между патристика и византийско време чрез времевия интервал между Дамаскин и Фотий. Аргументацията на Линос Бенакис има друг характер. Неговата теза гласи, че докато древните християнски автори на аскетичната теория за живота са присвоили понятието философия, най-ранните прояви на автономното философско мислене във Византия стават видими през IX и X в. чрез християнския хуманизъм. През цялото византийско време (IX - XV в.), внушава Бенакис, се съхранява науката за познанието на всички неща, основоположни за човека и света. През IX в. философията се автономизира от теологията и придобива институционална независимост. След това във Византия никога не се стига до интеграция между философията и теологията, както е на запад. Двете позиции повдигат въпроси, чиито отговори са в състояние да очертаят същинския контекст на византийската философия"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
