Полюсът на живота. Проза

"Приятно изненадана съм от Полюсът на живота. Очаквах от Христо Мухтанов трета книга с поезия, а чета своеобразна капсула на времето, която години е била скрита и сега сама се разтваря. Отвътре изскачат фрагменти от нещо преживяно вече, но вечно в същината си. Разбъркани парчета, в които авторът не се бои да извика: "Сам съм", "Препъвам се", "Не спирам да мисля, че това ще доведе до нещастия", но и се надява, забелязва, устремява се. Долавям изменчивата същност на чувството, на осезанието, на възприятието на човека за обитаващия го свят. Свят, който самият той захранва със собствения си притаен дъх."
Анна Лазарова

"Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал "Видях ангел / да плаче / със затворени очи / Дори за него / страшното беше отвътре". За това е тази книга - безстрашен дневник на себеразчитането, в който битовото търси своите битийни измерения без плач и драма, търси ги чрез вслушването във фините вибрации на играта на светлини и сенки, в пейзажи, и видения, в жестове и потръпвания, в живота отвъд живеенето. Спокойна книга за безпокойствата, успокояваща и държаща сетивата будни едновременно. И всъщност - отвъд времето."
Валентин Дишев

Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс Веселин Ханчев, в студентския Боян Пенев, както и в пловдивския конкурс за поезия Добромир Тонев. Първата му стихосбирка Опити за еволюция излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература Южна пролет. Втората му книга - триАДА, се появява в края на 2019 г. Негови текстове са преведени и включени в антологии на българската поезия на немски и на испански език. Стихотворенията му могат да бъдат прочетени в онлайн изданията Кръстопът, Кадър 25, Нова асоциална поезия, в Литературен вестник и други.

Сънувах сняг през септември...
Няма да видя слънцето няколко часа...
Във всеки град има поне една такава сграда...
Ти беше там, на ескалатора...
Проба... проба...
Процежда се светлината на утрото...
Продължава през целия ден...
Обичам да рисувам окръжности...
През лепкави клепачи ги виждам...
Вирусът прониква през кожата...
Тогава нощите повикаха дяволите...
Траурът капеше от лицата на минувачите...
Усещам вонята изпод красотата ти...
Поставям пръстена на пръста без име...
Пръстите ми бяха пораснали...
Очите му са копчета...
Миех обувките си от калта...
Под нулата е; сам съм...
Препъвам се...
Разочарованието...
Наблюдавам ги: косата ѝ е от стъкло...
Въпросът не беше зададен към мен...
Наблюдавам изтичането на времето...
Изглежда, сякаш е сцена от филм, каза ти...
Събирам фрази...
С кафето си горчим взаимно, разказва тя...
Поемам първия дъх на лятото...
Тук на границата съм...
Заставам на най-високото място в дома си и разпервам ръце...
Той се хвърли нагоре...