Ането. Тошко Африкански

Настоящият том съдържа веселите приказни повести на Ангел Каралийчев - Ането (1938) и Тошко Африкански (1940). Тези произведения са включени в училищната програма.

"Мило дете, книжката, която сега държиш в ръцете си, е написана за нашето момиченце и носи неговото име: Ането! През 1936 година ние живеехме в една приветлива къща в София. Жилището ни беше много малко. То се състоеше от две стаи и една прихлупена кухничка. В тази малка квартирка се роди на 12 юни 1936 година нашата дъщеричка Анна.

Дъщеричката ни беше много хубава. Приличаше на Рафаелово ангелче. Имаше бащините си очи големи, тъмнокафяви, засенчени от дълги мигли, извити нагоре. Тя беше много жизнерадостна. Обичаше да се смее и смехът ѝ звучеше като сребърна камбанка. Каралийчев обичаше това дете с чудна бащина обич. Често го вземаше на ръце и сядаше с него до отворения прозорец."

"Ние с Ангел Каралийчев често ходехме в Лозенец... често посещавахме къщата на поета Николай Лилиев. Пред дома на Лилиеви имаше голяма дълга градина, която се издигаше с няколко стъпала над улицата. В градината растяха много плодни дръвчета, асма, цъфтяха различни цветя. Под едно черешово дърво домакините бяха поставили маса и пейка.

...Ние не бяхме единствените посетители на тоя сърдечен дом. Там дохождаше често неканен космат гостенин маймунекът Тошко. Той живееше през улицата, в отсрещната къща на семейство Немечек. Но само щом разбереше, че има гости, Тошко веднага пресичаше улицата, покатерваше се на оградата, мяташе се на липата и тупваше сред нас на двора. Настаняваше се на някой стол. Сядаше в скута на Ангел, стъпваше на рамото му. Стопаните не се радваха особено много на това посещение, защото Тошко, както всички маймуни, беше крадлив и шумен. Но Каралийчев много се веселеше с него."
Вела Каралийчева

Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан с черно-белите илюстрации на Венцислав Кръстев.

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, един от най-четените детски автори, чийто произведения са преведени на над 50 езика по цял свят. Голяма част от творбите му са смесица от поезия и проза, приказки и разкази. Къде започва единия жанр и къде завършва другия е трудно да се определи. Каралийчев е самобитен творец, със собствена палитра в изкуството, който за разлика от много други автори, които дълго се лутат в търсене на себе си, още с първите си произведения показва яркия си писателски талант.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Велико Търново в бедно семейство. След като завършва училище се записва да следва химия в "Софийския университет", но когато е трети курс прекъсва обучението си. През 1928 година се дипломира в "Свободния университет" (днес УНСС). Каралийчев започва да пише когато е на 17 години. Първото му стихотворение - "Орелът" е публикувано в списание "Ученическа мисъл". Подобно на много други писатели Ангел започва творческата си дейност с поезия, впоследствие се ориентира към жанра разказ. Той работи като редактор във вестниците "Кооперативна просвета", "Литературен фронт" и сътрудничи на списанията "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Първата му книга - революционната поема "Мауна Лоа" е публикувана през 1923 година, а година по-късно излиза сборникът с разкази "Ръж" (1924 г.), който авторът посвещава на жертвите от потушеното антифашистко въстание от 1923 година. Сборникът съдържа 10 лирични разказа, в които се преплитат мъката и надеждата. Изглежда, че в повечето от тях връх взема мъката и скръбта по убитите във въстанието герои. Писателят майсторски обрисува образите на майките и бащите, братята и сестрите, невестите и децата, който страдат за най-скъпите си хора, загинали в бунта. Скръб, тъга и мъка - това е емоционалното съдържание в повечето от тези истории. През 1925 година е публикувана и първата детска книжка на Каралийчев - "Мечо".

В края на 20^-те и 30^-те години на миналия век Каралийчев пише произведения, които се преиздават по 3,4 пъти. Такива са сборниците с разкази "Имане", "Разкази", "Лъжовен свят", "Птичка от глина" и др. В тези творби с нескрита обич писателят изобразява героите си, съчувства на техните несгоди и душевни терзания. През 1944 година в България се установява социалистическа система. На този нов период Каралийчев посвещава книгите си "Соколова нива", "Най-хубавата земя" и "Народен закрилник". В продължение на повече от 40 години той пише разкази, приказки и повести за деца, много от които се превръщат в класика. Сред 15-те му книги за деца и юноши с голяма популярност се славят "Приказен свят" (1929 г.), "Ането", "Тошко Африкански" (1940 г.), "Житената питка" (1948 г.) и др. За книгата си "Приказен свят" писателят е награден от "Международният съвет за детско-юношеска литература" с Почетна грамота на името на Андерсен.

Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 година в София.