Философия на историята

В своето учение Шпан се позовава на трудовете на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, на философията на немския романтизъм и идеализъм. Развивайки своите теории, той влиза в остър конфликт с господстващите тогава научни течения и се обявява срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, срещу емпиризма, позитивизма и материализма във философията, срещу каузалното, количественото и срещу прилагането на математическо-механистичните методи в хуманитарните науки.

Той противопоставя на емпиризма и неговата причинно-следствена връзка универсализма, учението за целостта, нов метод, който заедно с понятията за цялост, структуриране, преструктуриране предлага всеобхавтна система от категории, които ни позволяват да оценим пълнотата на света и духовния живот.

Той описва обществото не като атомистична структура, като механичен сбор от индивиди, а като организирана структура. В рамките на това организирано цяло всеки отделен член може да бъде адекватно дефиниран само по отношение на висшестоящата единица и йерархично структурираната социална единица има предимство пред индивида.

В предложения на българските читатели труд Философия на историята Отмар Шпан поставя много интересни въпроси за същността и смисъла на историческия процес, свързващ минало, настояще и бъдеще, за движещите сили на историята и мястото на човека между материалния и духовния свят в историческия процес.

Еделвайс Прес ООД
Дупница, 2600
бул Цар Освободител №16

Кой е Отмар Шпан
Предговор
Предварителни размишления за същността на историята

• Историята като съвременност на миналото
• История на Философия на историята
• Натуралистична философия на историята
• Просвещението
• Вико
• Хобс, Лок, Волтер, Монтескьо, Русо
• Хердер
• Огюст Конт
• Лазо
• Бахофен
• Новата природонаучна философия на историята
• Историческите школи на науките за духа
• Обобщение
• Преглед на идеалистическата философия на историята
• Историческите разбирания на древните индийски, ирански, гръцки и германски религии
• Християнско разбиране на историята. Августин
• Мистичната философия на историята
• Шелинг
• Хегел
• Към критика на Хегеловата философия на историята
• Късната идеалистична философия на историята
• Обобщение
• Въпроси и поводи за размисъл около понятието история
• Отричане на историята
• Различните възможности за осмисляне на понятието история
• Научно разбиране на историята
• Природонаучна гледна точка в тесния смисъл
• Индивидуалистично разбиране
• Рационалистично разбиране
• Същността на историческото събитие: преструктуриране на целостта
• Историческата взаимосвързаност като надвремево единство
• Смислеността на историческата взаимосвързаност
• Свобода
• Уникалност и повторяемост
• Личност и род (обособеност и всеобщност)
• Преструктурирането на целостта като най-висша концепция
• Творческата страна на преструктурирането
• Възхвала на историята
• Бележки върху историческите концепции и историческата методология
• Емпиричното учение за формирането на понятията
• Неокантианската логика
• Възражения срещу неокантианската и емпиричната логика
• Изграждане на понятията в светлината на учението за целостта
• Взаимоотношението на общото и единичното
• Теория и история
• Връзка между общото и единичното от самото естество на структурирането
• Методология

Учение за историческите категории

• Преглед на категориите и теоремите
• Преструктурирането като фундаментална категория на целостта във времето
• Съвършенство и несъвършенство, битие и дълг
• Последователност от противоположности, или диалектика
• Общи пояснения
• Диалектика и несъвършенство
• Несъвършенство и спасение
• Ред за преструктуриране
• Кръговратът, вълновото движение, връщането на същото
• Прогрес
• Учението за различните епохи на културите
• Диалектика
• Основаване и разгръщане
• Общо обяснение
• Съзерцание и действие
• Възражение
• Действие и съразделност
• Обобщение
• Последствия от основаването и разгръщането като основна категория на реда за преструктуриране
• Необратимост на историческия процес
• Критерии за историографията
• Относно връзката между реда за структуриране и реда за преструктуриране
• Каква история се пише: на културата, държавата, общността или личността?
• Основаване и разгръщане в светлината на историята
• Основатели и завършители
• Съвършени и несъвършени форми на основаването и разгръщането
• Чисто основаване и чисто разгръщане
• Неправилно основаване и неправилно разгръщане
• Съответствия, наблюдавани в процесите на основаване и разгръщане
• Устойчивост и разрив
• Формални разлики
• Какво е устойчивостта в хода на преструктурирането?
• Какво е значението на разрива в едно преструктуриране?
• Отрицателна стойност на разрива
• До каква степен разривът може да помогне за събуждане на продуктивните сили?
• Творческото съответствие и напрежението като причини за преструктурирането
• Творческо съответствие
• Напрежение, или причината за преструктуриране
• Същността на напрежението
• Изначална ли е творческата сила на напрежението, или е производна? Диалектика
• Класификация на напреженията
• Общи свойства на напреженията
• Скокът в мрака
• Незаменимостта на загубеното
• Събуждане на нови сили чрез напреженията
• Трагичното
• Устойчивост и стабилност на историческите образувания спрямо напреженията
• Пълно осъществяване и ускоряване. Неестествеността на напреженията
• Вътреобществените напрежения; напрежения в държавния живот
• Вътреобществени напрежения
• Преглед
• Йерархията в рамките на вътрешнообществените напрежения
• Съответстват ли си напреженията?
• Разлики в способността на напреженията
• Взаимовръзката на разривите и напреженията
• За напреженията, възникващи в държавния живот
• Вътрешен преврат
• Войната
• Преселения (миграции)
• Взаимопроникване и обособяване на културите
• Теоретични размишления
• Преглед на историята на културните взаимопрониквания
• За някои вътреобществени напрежения
• Напреженията, породени от предпоставките за съществуването на обществото
• Напрежения, породени от променящата се структура на населението
• Напрежение между младостта и старостта
• Теорията за смяната на поколенията
• Напрежение между мъжа и жената. Хермафродитизъм
• Напрежения, породени от расата и околната среда
• Човешки типове или раси
• Околната среда
• Някои бележки относно единството на органичния живот
• Обобщение на теорията за йерархията на напреженията
• Носителите на напрежение - велики водачи и техните антиподи
• Носители на процеса на преструктуриране
• Общностите като носители на процеса на преструктуриране
• Великите личности и техните антиподи
• Творческият дух
• Сили на злото
• Йерархията и класификация на водачите
• Силите на злото като носители на исторически напрежения
• Напрежение и страдание
• Еднородност във времето
• Равномерно разпределение във времето
• Произход, или съвместно преструктуриране на еднородното
• Произход и първоначало
• Категории на стадиалната еднородност във времето
• Кръговрат и неогенезис
• Времеви етапи, или епоха
• Еднородността на различните епохи
• Еднородността на различните епохи, или тяхната пряка връзка с Бога
• Типология на епохите
• Съответствие на епохите, правилният времеви момент
• Пулс на историята (исторически ритъм)
• Реципрочна свързаност във времето
• Самостоятелен живот на структурни елементи на историческата цялост
• Свобода
• Съдба
• Случайност

Метафизика на историята

• Натуралистични и идеалистични подходи към въпроса за историческото развитие
• Натуралистична гледна точка
• Историята като природа. Факти от палеонтологията
• За така наречените закони на историческото развитие
• Въпросът за единството на човешкия род
• Ненатуралистичната гледна точка води до откриването на творчеството в историята
• Върху теорията на творчеството и хода на историята
• Теорията за творчеството като основа на философията на историята
• Разликата между изначалното, съхраняващото и производното творчество
• Творчество и отцепване
• Същността на отцепването
• В какъв смисъл може да се говори за света, външен по отношение на Бога?
• Светът като пълнота от съответствия на духа
• Овременяването на творчеството (продължение на теорията за творчеството)
• Защо структурирането не е достатъчно?
• Зависимост на посредника от времето
• Ходът на историята и нейният закон
• Началото
• Езикът
• Най-висшият закон на историята
• Религията
• Науката
• Относно други сфери на културата
• Завършекът на историята