"Когато момичето мина през коридора, до Сали Камати достигна аромат на планински цветя, който го замая дори както беше потънал в дълбок сън. Сънуваше, че се разхожда за последен път по поляните на планината Айля. Но от този мирис сякаш пощръкля, той раздразни мъжествеността му до такава степен, че дори и насън тичаше по ливадите, поемаше миризмата с цялото си същество и ѝ се наслаждаваше, без да бърза. При всяко вдишване изпускаше въздишка на човек, който изпитва удоволствие, но не може да му се насити. Потта се стичаше навсякъде по тялото му, усещането за жажда ставаше все по-силно. Ходеше от извор на извор и спираше да пие от сладката вода, а дробовете му се изпълваха с аромата, който оставяше след себе си тази самодива.
На изгрев слънце се чувстваше толкова изпразнен, че нямаше сили да помръдне от мястото си, а до него Диря въздишаше доволно след незабравимата нощ. Обърна се да я погледне – лежеше с гръб към него, но не тя го беше докарала до такава страст, каквато не беше изпитвал никога преди. Жена му стоеше там като плячка от битка, захвърлена небрежно, но едва ли осъзнаваше това. Опитваше се да събере парченцата похот, за да ги запомни завинаги. Двамата останаха още малко в леглото, за да се съвземат от крайното изтощение. Той се бе втренчил в тавана и бродеше сред онези звезди в небето, за които му беше разказвал дядо му, който пък беше чул за тях от своя дядо, и които сам бе изсякъл на тавана.
– Усещаш ли и ти този аромат? – попита той жена си. Тя не отговори, защото все още събираше парченцата от тази страстна нощ, която, за съжаление, беше свършила.
– Никога не е било в тази къща да се разнася такова ухание, жено... а на нея никога не ѝ беше минавало през ума, че ще достигне до такива брегове с този мъж, който дори на една разходка до Ниновия извор не я беше завел, че и тя свят да види. И ето че видя тези кристално чисти води с небесносин цвят. Той внимателно направляваше малката лодка, а до гърдите ѝ достигаше свеж полъх, който само истински мъж можеше да излее толкова щедро. Накъдето и да се обърнеше, виждаше само спокойствие и радост. Колкото по-дълбоко проникваше в нея, толкова повече новости достигаха до очите и ушите ѝ. Тялото ѝ не можеше да се насити на този свят, в който дори нямаше нужда да се взира, защото той сам се разкриваше пред нея. Отдаде му се цялата, довери му се и разбра, че знае твърде малко за него – толкова, колкото бяха парченцата удоволствие, разсипани из леглото, побиращи се в една шепа.
Най-накрая той стана от леглото и започна да се облича. Стана и тя след него, за да му помогне. Големите ѝ гърди го погалиха по гърба, наметнат само с тънка риза. Бедрата ѝ се докоснаха до задницата му и заедно с аромата на цветя, който идваше от коридора, отново го замаяха. И макар че косите ѝ бяха посивели от годините, а тялото ѝ постепенно добиваше вид на старо маслиново дърво, Сали Камати не можа да се сдържи и тръгна отново на онова пътешествие, което завърши чак когато слънцето се издигна високо в небето, а слугите започнаха да се чудят какво ли става с господарите им. Закусиха двамата заедно, което рядко се случваше, без да приказват много-много, но с игриви погледи. Приготвиха им пържени яйца в масло и домати, колкото биволско сърце. Хапнаха и кисело мляко, от което се освежиха и телом, и духом. Мъжът не спираше да се усмихва на жена си, сякаш да ѝ напомни за някаква тяхна тайна, която бяха скрили в леглото, разхвърляно като бойно поле. Точно в този момент в стаята влезе момичето. От тялото ѝ се разпръсваха всички ухания на планините и полята, а русите ѝ коси се изливаха като вълни и се губеха някъде под кръста ѝ. Сали Камати нямаше нужда да я гледа, защото я усещаше. Стоеше като онемял. Срамота, на неговата възраст и то с единия крак в гроба и за какво, биха попитали хората."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
