Книгата "Алано-древнобългарското писмо" с автор д-р Живко Войников е интересно и в съществена степен новаторско изследване върху един фундаментален дял от културата на древните българи. Във фокуса на предлагания научен труд е отдавна дискутираната тема за произхода и разчитането на древните рунически надписи, които и до днес са едно от най-загадъчните явления на средновековното наследство, оставено ни от прабългарите. нашите предци са използвали специфично писмо, което в науката се нарича руническо. То е използвано предимно за различни кратки надписи върху съдове, каменни блокове, по стените на скални църкви от времето на Първото българско царство - както през т. нар. езическа епоха, така и за известен период след официалната християнизация през 864 г. Най-известното средище на такива надписи е скалният манастир при с. Мурфатлар (днес Басараб), на 15 km. западно от Констанца (Северна Добруджа, сега в Румъния)
По своя характер древнобългарското писмо показва пълна идентичност с руническата писменост на сарматите и аланите - общности, родствени на древните българи. С това ираноезично население българите са били в постоянен контакт както в Средна Азия, така и при преселението им в Кавказ. Интересен факт се оказва и голямата близост между самите думи и изречения от древнобългарските надписи с осетинския език, далечен, но пряк наследник на източноиранския език, говорен от сармато-аланите. Това обстоятелство още веднъж потвърждава извода, че древните българи са използвали този език, най-малкото, че в тяхното формиране като етнос е участвал по-голям сармато-алански пласт - извод, който през последните години беше установен и от българската археология благодарение на нелепо загинали през 2008 г. проф. Рашо Рашев.
Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 от 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник "Медицинска служба" в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност "Неврология". След напускане на армията (поради "реформата" и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете.
Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология. Автор е на книгата "Етногенеза и миграции е Евроазия, през древността и Ранното средновековие и мястото на древните българи в тях".