В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език. Известно е, че първоначалното намерение ... |
|
"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
Етика и политика. Искаме да защитим ненасилието? Или оправданата употреба на насилие? Но първо, нека се разберем какво означават понятията насилие и ненасилие? Уязвяващото говорене насилие ли е? Може би физическият бой и болката го дефинират? Икономическите структури дали упражняват насилие? Или само правоохранителните органи го излъчват и прилагат? Ето че етическият дебат се превръща в спор за дефиниции. И една от целите на тази книга е да покаже колко трудно е да се открият те - защото винаги обслужват политически интереси. Тъкмо конструирането на нова рамка за схващане на насилието е една от задачите тук. Етиката се ... |
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
Дванайсет истински лица на философията."B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач." Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета ... |
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |