Ревизионното начало и правомощията на въззивната инстанция в българския наказателен процес

Исторически, доктринални и практически ракурси. Ревизионното начало, макар да има толкова съществено влияние върху българското въззивно производство, а оттам - и върху целия ни наказателен процес, не е било предмет на специално изследване в нашата наказателно-процесуална доктрина. Основната причина за това е, че то често се разглежда като едно от многобройните проявления на официалното начало. Ето защо около ревизионното начало, като самостоятелен процесуален институт, и днес продължават да съществуват много неизяснени въпроси.

Изследването на генезиса му и на съотношението му с други класически и фундаментални за обвинителния наказателен процес институти (като началото на жалбата, официалното начало, инструкционното начало и др.) ще открои важни типологизационни белези на съвременния български наказателен процес и ще осигури адекватна ориентация относно действителното място на нашата наказателна процедура сред съвременните обвинителни и смесени процедури. От друга страна, правилното изясняването на т.н. пълно проявление на ревизионното начало във въззивната инстанция изисква последователен системен подход - анализ на ролята на това начало като компонент измежду интегративно свързани наказателно-процесуални норми, заедно образуващи завършената регулационна система, от която зависят както общият облик на въззивното производство, така и конкретните правомощия на въззивния съд.

Казаното означава, че трябва да се изследва съществуването на различни ограничители пред пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство, за да може в светлината на тяхното системно взаимодействие да се проведе всестранен и правилен анализ на общата компетентност и на конкретните правомощия на въззивната инстанция. На базата на такъв анализ ще бъде направен опит да се даде обоснован отговор на спорни или неправилно решавани в съдебната практика въпроси относно реалните правомощия на въззивния съд, както и да се формулират такива предложения de lege ferenda, които по мое мнение биха могли да оптимизират наказателната процедура и по-конкретно регламентацията на въззивното производство. Всички тези въпроси, към много от които при това може да се погледне от различен ракурс, са предмет на настоящото изследване.

Увод
Исторически и доктринални ракурси при изследването на т.н. ревизионно начало

• Ревизионна проверка, начало на жалбата и т.н. ревизионно начало
• Предварителни терминологични бележки във връзка с т.н. ревизионно начало
• Утвърждаване на началото на жалбата след Френската революция от 1789 г. като алтернатива на ревизионната проверка
• Особености на наказателното преследване при Стария режим във Франция
• Идеите от епохата на Просвещението интелектуална основа за радикално преформатиране на наказателната процедура
• Законодателните актове на Учредителното и на Законодателното събрание през периода 1789 1792 г. - източник на онази тенденция при обжалването по наказателни дела, която по-късно ще бъде определена в доктрината като начало на жалбата
• Последващо законодателство и приемане на Наполеоновия Code d'instruction criminelle през 1808 г.
• Началото на жалбата в българския досоциалистически наказателен процес
• Източниците на българското наказателнопроцесуално право след Освобождението през 1878 г.
• Утвърждаване на началото на жалбата в наказателното правораздаване на Руската империя след съдебната реформа, проведена от император Александър II
• Изводи относно обжалването по руския Устав уголовного судопроизводства от 1864 г.
• Реципиране в българското наказателнопроцесуално право след Освобождението през 1878 г. на решенията относно обжалването, дадени от руския Устав уголовного судопроизводства от 1864 г.
• Предимствата на началото на жалбата пред ревизионната проверка на акта на по-ниската съдебна инстанция
• Началото на жалбата и обективната необходимост от ревизионни правомощия, предоставени със закон
• Появата на съвременното разбиране за т.н. ревизионно начало и на законова уредба, съответна на това разбиране
• Т.н. ревизионно начало същност на социалистическата (съветската) концепция за съдебен контрол над невлезлите в сила присъди
• Утвърждаване на т.н. ревизионно начало в българския наказателен процес
• Съотношение на ревизионното начало с други процесуални понятия и институти
• Някои въпроси във връзка с концепцията за официалното начало
• Класическото разбиране за официално начало, доминиращо в българската досоциалистическа наказателнопроцесуална доктрина
• Разбирането за публично начало в императорска Русия и в съветска Русия първоизточникът на съвременното българско разбиране за официално начало
• Теоретични и практически проблеми, произтичащи от широкото разбиране за официално начало (принцип на публичността)
• Въвеждане и утвърждаване в България на разбиране за официалното начало в съответствие със съветското начало на публичността
• Интерпретации на официалното начало в съвременната българска наказателнопроцесуална литература
• Понятията за инструкционно (инструктивно) начало и за служебно начало в наказателния процес и тяхното съотношение с официалното начало
• Инструкционното (инструктивното) в наказателния процес начало
• Служебното начало в наказателния процес
• Съпоставка на т.н. ревизионно начало с официалното начало, с инструкционното начало и със служебното начало
• Сравнение на т.н. ревизионно начало с другите три начала при възприемане на тясното (строгото, класическото) теоретично понятие за официално начало
• Сравнение на т.н. ревизионно начало с другите три начала при възприемане на актуалното у нас, по-широко теоретично понятие за официално начало

Действието на ревизионното начало във въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция

• За т.н. пълно проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Анализ на насоките, в които ревизионното начало разширява пределите на проверка на първоинстанционната присъда
• Възможността въззивната инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК)
• Възможността въззивната инстанция да отменя или изменя присъдата и в необжалваната част ако има основания за това (чл. 314, ал. 2, предл. 1 НПК)
• Възможността въззивната инстанция да отменя или изменя присъдата... и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това (чл. 314, ал. 2, предл. 2 НПК)
• Други аспекти на пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Ревизионното начало и влизането в сила на първоинстанционната присъда
• Законови решения, допринасящи за пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Ревизионното начало и правомощията на въззивната инстанция, при които не се утежнява положението на подсъдимия
• Обобщение
• Зависимостта на пределите на въззивната проверка от фактическите и правни рамки на повдигнатото пред съда обвинение
• Предварителни бележки
• Повдигнатото пред съда обвинение като ограничител на пределите на въззивната проверка: общи въпроси
• Възможностите за промяна на пределите на въззивната проверка в резултат от извършено изменение на обвинението
• Ограничения при изменение на обвинението при първото първоинстанционно разглеждане на делото
• Ограничения за изменение на обвинението във въззивното производство
• Ограничения за изменение на обвинението при връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд
• Ограничения за изменение на обвинението при връщане на делото за ново разглеждане на прокурора (връщане на делото в досъдебната фаза)
• Практически проявления на ограниченията, произтичащи от фактическите и правните рамки на повдигнатото пред съда обвинение
• Правомощията на въззивния съд по установяване на обстоятелства и факти от предмета на доказване
• Правомощията на въззивния съд да даде правилната правна оценка (точната наказателна материалноправна квалификация) на установените обстоятелства по повдигнатото обвинение
• Правомощията на въззивната инстанция по установяване и по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения
• Процесуални нарушения, допуснати в първоинстанционното съдебно производство
• Ограничения за упражняване на контролно-отменителното правомощие по чл. 334, т. 1 НПК при оправдателна присъда
• Ограничения за упражняване на контролно-отменителното правомощие по чл. 334, т. 1 НПК при т.н. втори въззив (хипотезата на чл. 335, ал. 3 НПК)
• Заключение по настоящия раздел
• Процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство
• Двете групи съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство, и основанията за различния законодателен подход към всяка от тях
• За правомощието на въззивната инстанция служебно да установява отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство и ограничили процесуалните права на обвиняемия
• Ограничения на правомощията на въззивната инстанция, произтичащи от забраната за влошаване на положението на подсъдимия
• Обща характеристика на забраната за влошаване на положението на подсъдимия
• Ролята на забраната за reformatio in peius в наказателния процес
• Кратки исторически бележки за появата и утвърждаването на забраната за reformatio in peius в българския наказателен процес
• Легалната основа на забраната за reformatio in peius във въззивното производство и относимостта ѝ само към наказателноправното положение на подсъдимия
• Преодоляване на забраната за reformatio in peius: изясняване на понятията съответен протест и съответна жалба
• Някои частни въпроси, свързани със забраната за reformatio in peius в българския наказателен процес
• Въззивната жалба, подадена от повереника на частния тъжител, респективно от повереника на частния обвинител, и забраната за reformatio in peius
• Гражданският иск в наказателния процес и забраната за reformatio in peius
• Хипотези на утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия, в които действа забраната за reformatio in peius
• Отмяна на първоинстанционната присъда, постановена за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и изпращане делото на прокурора, когато се установи, че престъплението е от общ характер (чл. 335, ал. 1 НПК)
• Отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда
• Прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление
• Увеличаване на наказанието, наложено от първоинстанционния съд
• Други хипотези на утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия
• Производни причини, които лимитират възможностите на въззивния съд да утежни наказателноправното положение на подсъдимия
• Петнадесетдневният преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 НПК
• Преклудиране на правото на въззивна жалба на частния обвинител, респ. на частния тъжител. Недопустимостта на две специфични искания за утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия
• Забраната за reformatio in peius при връщане на делото в досъдебната фаза: допустимо ли е ново привличане на обвиняемия по чл. 225 НПК
• Представяне на проблема
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius няма действие при връщане на делото на прокурора
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius има ограничено действие при връщане на делото на прокурора
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius има абсолютно (неограничено) действие при връщане на делото на прокурора
• Обобщаващ анализ
• Прилагането на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление и стандартите за справедлив съдебен процес
• Предварителни бележки
• Проблемът и неговото проявление в българското наказателно производство
• Представяне на проблема
• Хипотезите, в които идентифицираният проблем нарушава стандартите на справедливия съдебен процес
• Решението на ЕСПЧ по делото Пенев срещу България и реакцията на българския законодател
• Нарушението на стандарта за справедлив съдебен процес, констатирано в решението на ЕСПЧ по делото Пенев срещу България
• Критичен анализ на промените в НПК, инспирирани от решението на ЕСПЧ
• Необходимостта от принципно нов подход при решаване на проблема, установен от ЕСПЧ в решението по делото Пенев срещу България
• Същност и предимства на предлагания нов подход
• Анализ на възможните критични бележки срещу предлаганото решение
• Националният стандарт в светлината на изискванията, произтичащи от правото на Европейския съюз и от тълкуванията в решението на Съда на Европейския съюз, постановено на 9.11.2023 г. по дело № С-175/22
• Тълкуването от Съда на Европейския съюз на относимото право на Европейския съюз
• Критичен анализ на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз

Заключение
Литература