България и светът. Вчера и днес

България и светът. Вчера и днес Антон Гицов Времетраене: 0:48 мин. Последният милион Искра Урумова Времетраене: 0:56 мин. Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще Хенри Кисинджър, Ерик Шмит, Даниел Хутенлохер Времетраене: 1:48 мин. Философът - книга 1 Тарко Снот-Алп Времетраене: 1:10 мин. Среща за игра Алекс Дал Времетраене: 1:09 мин. Нострадамус Мишел Зевако Времетраене: 1:03 мин. Стани каквото си Алън Уотс Времетраене: 1:04 мин. Машина за пуканки. Разкази Михаил Стоянов Времетраене: 0:53 мин. Сделка за убийства Стив Кавана Времетраене: 0:50 мин. Хан Крум Димитър Мантов Времетраене: 1:12 мин. Букви фантастични с муцунки симпатични Нели Маргаритова Времетраене: 0:52 мин.

През 1876 година в Лондон е издадена книгата Между Дунав и Черно море, в която авторът Хенри Баркли пише: Българите са трудолюбиви и интелигентни... Аз вярвам, че ако бъде дадена пълна сигурност на личността и собствеността, България би била една от най-проспериращите страни в Европа.

България обаче е малка държава, а малките държави трудно оцеляват. Лесно покорявани или подчинявани, те търсят закрилник, често правейки грешен избор с тежки последствия, преживяват остри политически кризи в търсенето на най-подходящ модел за своето развитие.

Всичко това се е случило и продължава да се случва на България. След освобождението тя бележи завиден напредък, който е прекършен от въвличането и в Балканските и Междусъюзническите войни, а след това в двете световни войни. Следва 45-годишен противоречив социалистически експеримент, след провала на който България наново поема неуспешен засега път на капиталистическо развитие. Днес България е от най-бедните страни в Европа, а населението ѝ за 34 години се стопява от близо девет на около седем милиона.

Книгата хвърля светлина върху турбулентните събития в нашата страна и в заобикалящият я свят и поставя въпроса дали страната ни има сили да се справи с предизвикателствата на съвременния свят, които имат отношение към нейното оцеляване, национална сигурност и благоденствие.

Антон Гицов е роден през 1942 година. През 1970 година постъпва на работа в Министерството на външните работи. От 1977 до 1983 г. работи в централата на ООН в Ню Йорк. През 1989 г. е изпратен на работа като Културен аташе в посолството на България във Вашингтон. Занимава се активно с журналистика. През 2020 г. е удостоен от СБЖ с наградата Златно перо за принос в съвременната журналистика.

Турско робство, османско владичество или съвместно съжителство
Македонската сага: една наистина трагична страница в българската история
Народният съд между фактите и емоциите
Възмездието
Слишовската могила
Разгромът на опозицията и нейните овластени лидери
Борба за оцеляване по върховете след разгрома на опозицията
Има ли дисиденти в България след Пражките събития от 1968 година?
Les Miserables
Тежкото наследство на демократическия централизъм
Карл Маркс и българският капитализъм
България вчера и днес
Камата на исляма и генезисът на ислямския тероризъм
Избиването на милион и половина арменци не е изтребление, а геноцид
(Национал)социалистическият експеримент в Германия след 1933 година
Пактът Рибентроп - Молотов и ролята му за войната
Неизбежна ли е била Втората световна война?
Черната сянка на фашизма
Право на самоопределение или нерушимост на границите?
Употребата на сила и международното право
Ябълката на раздора Крим
Социализмът по Маркс и демократическият социализъм
Вариантът държавен капитализъм
Крахът на мултикултурализма в Европа
Джендър идеологията срещу науката и здравия разум
За идеологическите и политическите фобии и вредата от тях
Пропагандата - инструмент за моделиране на общественото мнение
И рече Бог: да бъде светлина
Богоизбраният народ
Геноцид
Хазартът и неговите жертви