Ръкопис, който съществува

Този ръкопис е вплел в себе си времето, вдъхновението и търпението. Поетът позволи на отделните стихотворения да се раждат бавно, да оцелеят или да изчезнат, без надеждата, че един ден ще се обединят в едно цяло. Но това се случи ненадейно и опроверга подозрителния и скептичния, в чието съзнание (и подсъзнание) са се зачевали подобни стихове.
Повечето от стихотворенията в този ръкопис бяха публикувани във вестниците и списанията след създаването си – в периода между 1977 и 1989 г. Стихотворенията минаваха незабелязано, при нас са такива обичаят и редът вече дълго време. Стихотворенията се четат само от поетите, от техни приятели и любими, а също и от доносници, ясно е защо.
Накрая поетът иска да сподели, че въобще не е щастлив, че някои от неговите мъки и предчувствия днес, за съжаление, са се сбъднали по трагичен начин.

Сръбският поет, есеист и литературен критик Зоран Вучич е роден през 1947 г. в село Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор, като отговорен редактор на сп. „Разковник” и главен редактор на сп. „Бдение”. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Поезията му е превеждана на 10 езика, негови стихотворения са включени в десетки антологии в страната и в чужбина. Издал е 24 авторски книги с поезия, публицистика и есеистика, някои от които имат по няколко издания. Превел е на сръбски творби на много български автори. След стихосбирката му „Тъмен прозорец” (1996 г.) „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.