Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от Хипократовия корпус се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име. Запазени са няколко животоописания: Животът на Хипократ според Соран; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X - XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.
Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на Хипократовия корпус - Марцианус Венетус от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума.
Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.