"Това е първата сватба, на която присъствам, а дори не съм поканена на нея. Мисълта ме развеселява, докато гледам как красивата булка не отделя очи от младоженеца, който в този момент неумело прикрива жадно отпиване от чашата с шампанско. Потискам смеха зад дискретно изкашляне и облягам рамо до вратата. От няколко минути наблюдавам тържеството на двама непознати и цял куп техни гости в пищно украсения варненски ресторант до морето и вече съм сигурна, че подобна дантелено бяла еуфория ще се окаже голямо изпитание за мен. Полезно е да събереш впечатления на живо, умнице. Съсредоточавам се отново върху булката - истински развълнувана е. Погледът ѝ обаче често и нервно търси реакцията на гостите, особено на по-възрастните сред тях. Явно се нуждае от доказателство, че всичко върви както трябва. Не искам да съм на нейно място.
Време е да напусна заведението, за да не привличам излишно внимание. Може да изкарам лош късмет и някой от персонала, оказал се твърде паметлив за лица, да ме разпознае. В крайна сметка, макар и дегизирана с перука, силен грим и филцово бомбе за небрежен разкош, аз съм крадла, върнала се на собственото си местопрестъпление. Глупаво е да се задържам дълго в територията на опасни и неприлично богати хора, които съм измамила. Така или иначе вече разполагам с достатъчно уличаваща информация за тях. Кумът се изправя за произнасяне на задължителната реч и решавам да остана още минута-две. Но нищо изненадващо - мъжът излива цял порой изтъркани фрази и умът ми завива в друга посока. Идеята за брак всъщност не е толкова лоша, ако съпругът е много богат и внезапно го сполети нещо непредвидено и... фатално.
– Като всеки прекрасен роман и този завършва със сватба - приповдигнато казва кумът и вдига тост за край на скучната си реч. – Защото любовта е по-силна от всичко!
Да, ама не е. Излизам тихо от ресторанта в пролетната привечер с морски аромат, придърпвам шапката по-ниско над очите си и се сливам с хората, разхождащи се в парка. Апартаментът, който наех, е на десет минути пеша, багажът ми е готов, а в полунощ ще съм далеч, далеч оттук.
Крача уверено по алеята и се разминавам със светлокос хубавец, който нахално ме оглежда и ми намига. Този изобщо не е лош..., констатирам с поглед през рамо. Хм, явно вече съм готова за нови романтични приключения. Става ми смешно и сватбените клишета пак се завъртат в главата ми... Любовта е по-силна от всичко. Май имаше някаква такава много стара песен. Помня я от детството си. Не само изтъркано, ами и абсолютно невярно клише!
Любовта може да е каква ли не: гореща, красива, изненадваща, романтична, луда, забранена, опасна, драматична, нелепа, скучна, токсична, дори и вечна, но не и по-силна от всичко. Особено ако умееш да мислиш, докато чувстваш. В началото винаги има чувство... е изречението, с което започва историята на всяка любов. Но какво е чувството в началото, не е съвсем уточнено и обикновено се приема, че в края вече го няма. Чиста лъжа! Чувството си е там и може да е всякакво - и в началото, и в края. И не е задължително да е удар от гръм, любов от пръв поглед, съдбовна среща и други розови превъзнасяния. Нерядко любовните истории се раждат от чувства като самота, малоценност, егоизъм, пресметливост, алчност, ревност, омраза, страх, отмъстителност, завист. Всички те са способни да превземат дните ти и да обсебят съня ти повече от романтичните усещания и много по-целенасочено от тях могат да те водят за носа... до олтара.
Няма как любовта да е по-силна от всичко! Тя е само едно несигурно начало на нещо, което неизбежно приключва (понякога е дори смъртоносна). Най-силно в нея е чувството, което изпитваме в края ѝ. Затова и повечето хора дълго помнят как е свършила голямата им любов, а не как е започнала."
Из книгата
