Изплъзване от времето

В имението "Ривъртън" – собственост на английския лорд Ашбърн, като прислужница постъпва 14-годишната Грейс. Драматични са отношенията в дома, посещаван от тримата племенници на лорда: Хана, Емелин и Дейвид. Една Коледа Дейвид води в къщата своя съученик и приятел Робърт Хънтър.
Лятото на 1924 година: невероятно градинско парти в "Ривъртън" е в разгара си, когато мистериозно се самоубива младият поет Робърт Хънтър. Единствени свидетели на смъртта му са сестрите Хана и Емелин, които не проговарят до края на дните си. След случилото се Грейс напуска имението, но ревниво пази фамилните тайни.
Зимата на 1999 година: неочаквано, близо 98-годишната Грейс е потърсена от млада режисьорка. Тя снима филм за поета Робърт Хънтър и връзките му със семейство Ашбърн и търси допълнителна информация от единствения останал жив свидетел на събитията. Спомените връхлитат Грейс, отдавна критите тайни, несподелените страсти и недоизказаните вражди постепенно излизат наяве.
Ще успее ли Грейс да се изплъзне от времето?...

"Образите в този роман са измислени, но това не важи за обстановката, в която живеят. Социалната и историческата обстановка на действието – краят на деветнайсети и началото на двайсети век, епохата, в която светът, който познаваме днес, започва да придобива физиономия – винаги ме е привличала. Кралица Виктория умира, а заедно с нея и старите опори на обществото. Аристократичният ред започва лека полека да се руши, човечеството води неподозирани по мащаб битки, постепенно жените се освобождават от съществуващите до момента очаквания за социалната им функция.
Когато един автор се опитва да обрисува исторически период, на който не е бил свидетел, съвсем естествено е да направи своите проучвания. Използвала съм много ценна историческа информация, събрана и запазена в романи и пиеси, създадени през този период.
От години се интересувам, като читател и изследовател, от романи като „Изплъзване от времето”, свързани с романтизма: произведения, в които се третират проблеми като: влиянието на миналото върху настоящето, семейните тайни, връщане към факти, ревниво пазени да не излязат на бял свят, наследството, което носим – материално, психологическо и физическо, към духовете, които обитават домовете ни – особено в метафоричен смисъл, към подозрението, с което биват посрещани постиженията на техническия прогрес и тяхното въздействие върху отношенията между хората, към зависимостта, на която са обречени жените – физическа и социална, както и свързаната с това клаустрофобичност, към дублирането на характери, към ненадеждността на паметта и към избирателността на историята, към загадките и невидимото, към изповедите и усвоените в хода на времето текстове."
Кейт Мортън