Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са сложени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.
Херман Брох обяснява надълго основанията си да вземе за сюжет тъкмо съдбата на Вергилий. Той живял също в епоха на отмираща култура, на преломни духовни ценности. Нищо чудно, че поетът, допринесъл най-вече за увековечаването ѝ, предусеща и нейното отрицание. Псалмопеецът на самовлюбените римски божества става неволен предтеча на техния антипод - християнството.
Ала боготърсаческите тежнения у историческия Вергилий, ако действително са съществували, са по-маловажното основание на Херман Брох. Най-важно е неговото собствено самосъзнание за прекоречие с културата, в която самият е вкоренен.
