Стъклената менажерия. Трамвай Желание. Френският квартал. Пиеси

Книгата съдържа пиесите Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Френският квартал.

"Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло...

Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. Не ме пускай! Дори старците понякога казват Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! А погребенията са тихи, с красиви цветя. Tе изчезват зад мен. Отиват си. Хората, които си познавал на определени места, го правят... отиват си, когато и ти си отиваш. Земята сякаш ги поглъща, стените ги поемат като влага, остават с теб само като призраци; гласовете им са ехо, притихващо, но незабравимо. Сега тази къща е празна."
Из книгата

Тенеси Уилямс (1911 - 1983) е псевдоним на един от големите американски драматурзи, роден като Томас Ланиър Уилямс III. Автор е на разкази, романи, есета, поезия, но световната му слава се дължи на неговите пиеси. Носител е на някои от най-големите награди за литература и драматургия - два пъти Пулицър (1947, 1955), три пъти New York Drama Critics Circle Award (1945, 1948, 1961), три пъти Donaldson (1945, 1948, 1955) и три пъти Тони (1952, 1955, 1961), Джими Картър му връчва Президентския медал на свободата. Няколко от пиесите на Уилямс са екранизирани. Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Котка върху горещ ламаринен покрив постигат голям успех, благодарение и на актьорите Пол Нюман, Елизабет Тейлър и Марлон Брандо.