„Икономика на Третия райх” е исторически разказ за Германия под управлението на Хитлер, разгърнат най-вече от икономическа гледна точка. С проучването на икономическите условия и политиката на времето и на техните последствия Туз предлага увлекателна картина на действията и мотивите на Хитлер, давайки ценен принос за по-доброто разбиране на това, което е довело до Втората световна война и Холокоста, и за това как Германия е водила войната.
Разказът се фокусира конкретно на влиянието на Хитлер върху германската икономика, започвайки в началото на 30-те години. Това са тревожни времена както за националната, така и за глобалната икономика, и Германия носи тежкия товар на репарациите (до 1932 г.) и на международния дълг. Възстановяването след годините на Ваймар е бавно, с огромна безработица. Хитлер има своите специфични идеи за това как да оправи нещата, но разказът на Туз за различните подходи (и вътрешните боричкания между хората във властта), още преди той да е станал доминантния фактор при взимането на решенията, е извънредно интересен.
Сред всички увлекателните неща, които се осъзнават, е това колко „глобализирана” е била икономиката на времето: тогава, както и сега, Германия е била силно зависима от експорта, а с такова ограничено национално потребление в онези години, при вземането на всяко политическо решение vis-à-vis с международната общност, винаги е трябвало да отчита как то ще се отрази върху търговията. Например, когато САЩ премахват златния стандарт през 1933 г., позволявайки обезценяването на долара, Германия се сблъсква с избора или да се приспособи вследствие на това (единствения начин да запази конкурентността си на международните пазари) или да не го направи (което означава да имат изгода чрез редуциране на стойността на германския дълг към САЩ чрез девалвиране стойността на райхсмарката). Едно от най-стряскащите наблюдения: Раздразнението на Гьоринг от това, че толкова много витрини са били потрошени в Kristallnacht (Кристалната нощ – нощта на строшените витрини при нацисткия погром срещу евреите на 9 срещу 10 ноември 1938 г.), идва от факта, че: „подмяната на висококачествените белгийски стъкла на витрините ще струва на Reichsbank три милиона райхсмарки в ценна чуждестранна валута.”
Хитлер е бил обсебен не толкова от мисълта за запазването на конкурентността на експортния пазар, колкото за постигането по-голяма независимост: Германия не само е била зависима от експорта, но също така се е нуждаела и от суровини, идващи от чуждестранен внос – а Хитлер не е имал интерес да бъде част от подобна „глобална икономика”. Другите велики сили са имали земи и ресурси (САЩ), или колонии (Великобритания), и Туз показва защо търсенето на Lebensraum (новите територии) и всичко онова, което идва с тях, е толкова централно в Хитлеровата идеология. Дори преди Lebensraum да бъдат завладени, се правят значителни инвестиции, например в производството на синтетични горива (с цел постигане на независимост от чуждестранния петрол) – скъпоструващи проекти, точно в момент, в който петролът бил извънредно евтин на международния пазар.
Наследството от тези огромни инвестиции все още се виждат – като тези в Аушвиц, отбелязва Туз: „През 2003 година, най-малко двама от трима световни производителни на автомобилни гуми заимстват гумата за производството си от фабриката в Освиенцим, създадена през 1941 година.“
Туз предлага изчерпателно, подробно изследване на действията и политиката на Германия във Втората световна война – от базисната индустрия до финансирането на различните военни отрасли (инвестиране в подводници или самолети? в танкове или пушки? и т.н.), и до повлияването на популацията на населението, както и третирането на гражданите на завладените територии и на евреите. Изненадата не би трябвало да идва от това колко много общо има икономиката с всичко, което се е случило – то е толкова фундаментално в крайна сметка, – а от поставянето на фокуса върху идеологията, реалните битки и индивидуалните съдби, които човек често забравя. Една от причините, поради които книгата е толкова отрезвяваща, е че тя служи и като напомняне за това колко много общо има икономиката и с последните международни конфликти, с всичко, от различните пан-арабски амбиции до Виетнам и до англо-американската инвазия в Ирак.
Адам Туз (1967) е британски историк и преподавател в катедрата по Съвременна европейска икономическа история на Университета в Кеймбридж. През 2002 г. е награден с Philip Leverhulme за съвременна история, а през 2006 г. с Wolfson History Prize. От лятото на 2010 г. е професор по история в Университета в Йейл.
Рейтинг: 9.53 / 15 гласа 
