По случай рождения ден на актьора Филип Трифонов, напуснал ни в началото на 2021 година, от печат излиза издание с автентични негови текстове.
Пред читателя се разкриват по абсурден начин исторически факти, които Филип Трифонов успява да издигне от ранга им на музейни експонати в изпълнени с човешки смисъл и ценност истини. В книгата личат гражданската му позиция и погледът му на писател, които от най-ранна възраст сякаш никога не са го напускали, а са го съпътствали във всяко негово екранно, сценично и житейско превъплъщение. Автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, рецепти и кръстословици от естествения дневник на актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога - класика на българското кино Филип Трифонов, писан между шестнайсетата и седемдесет и третата му година.
Заглавието на книгата И един ден, когато стана писател... е едно посвещение върху тетрадка, която актьорът получава като подарък в детските си години и то го съпътства през целия му живот. Слабостта му към писането с молив, писалка, на пишеща машина и на компютър се материализира в обемен архив, който ще допълни трудно поддаващите се на описание образ, характер и душевност на актьора, за когото всички единодушно са убедени - за него няма рамки, за него е чужда звездоманията, фалша и посредствеността.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте - един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики. Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа Изпит от
Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма Момчето си отива на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите Като песен 1973 г., Преброяване на дивите зайци 1973 г., Силна вода 1975 г., спреният през 1978 г. от цензурата Селцето, Оркестър без име 1982 г., 1952: Иван и Александра 1989 г., Рапсодия в бяло 2002 г. Любителите на българското кино го познават и от Не си отивай 1976 г., Лавина 1982 г., Отражения 1982 г., Забравете този случай 1985 г., Живот до поискване 1987 г., Адио, Рио! 1989 г., Маймуни през зимата 2006 г., Моторът 2017 г. и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в Жестоки игри, Политикани, Брехтиада, Тапетите на времето, Тестостерон, Детектор на лъжата, Сако от велур.
Рейтинг: 8.67 / 3 гласа 
