Затвор-музей Велико Търново

В старата част на Велико Търново, до сградата на музея "Възраждане и Учредително събрание", над стръмния бряг на река Янтра, се извисяват високите каменни стени на Търновския затвор. Уникален исторически и архитектурен паметник, затворът в старата столица е единственият в България, превърнат в музей.
Построен в средата на XIX в. за нуждите на турската власт, през 1854 г. той вече се използва по предназначение. Характерно за затвора е това, че той винаги е бил временен (етапен). В него заловените революционери са затваряни, преди да бъдат откарани в Русе, където основно се изпълняват смъртните присъди.
Търновският затвор представлява солидно каменно здание с размери 20/21 м. и височина на зида 11 м. от южната страна. Стените му са дебели 0.70/0.90 м. Ориентиран в посока североизток-югозапад, той има почти квадратна форма, като на юг е на три етажа, а на север - само на един поради хълмистия и стръмен терен на града. Каменните зидове и построеният през 1872 г. конак затварят двата му двора - външен и вътрешен. В дъното на външния двор затворниците са оковавани във вериги, а във вътрешния те са извеждани "на 14 часа по веднъж да подишат пет минути чист въздух" под непрекъснатото наблюдение на турските стражи. По време на съществуването си затворът претърпява някои промени, насочени главно към възстановяването на неговия автентичен вид.