Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно - том 3

Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век.
В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина – като край на “големите разкази”, както гласи всеизвестното клише.
Проследено е как контрамодерният патос на постмодернизма реално работи в младата българска поезия на 90-те в една сложна раздвоеност между актуалното, остро политическото, от една страна, и митологичното, от друга. Предмет на анализ са начините, по които постмодерната поезия на 90-те активира национално-митологическия иконизъм, произведен от литературния канон през Възраждането, как диалогизира с него и го пресемантизира. И как с това заема мета-позицията на своеобразна философия на националната история.
Освен всичко друго, изследването е опит за защита на поколението на 90-те, често обвинявано в национален нихилизъм.
Изследването е аргументирана и страстна защита на поколението на 90-те, често обвинявано в национален нихилизъм. Неговото творчество е органично вписано в едрата логика на националния литературен разказ.

"Трудът на Пламен Антов е най-силният засега аргумент срещу несправедливите мрънкания, вайкания и крясъци, че постмодернизмът отричал и рушал националната традиция. Той показва, че стресът на 90-те години не руши традицията, а я обновява и обогатява с нови смисли, че новите перспективи пред литературата (дори когато ни се привиждат като нихилистичен бунт) създават и нови литературни ретроспективи."
Светлозар Игов