Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
|
Стивън Кинг отново е на върха! Животът е игра на ези - тура... ... Падате ли си по истории за пътуване във времето? - прочетете "22 ноември 1963", авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шестдесетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола? - прочетете "22 ноември 1963". Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца? - прочетете "22 ноември 1963". Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален ... |
|
|
Второ издание. ... Уинстън Чърчил е изключителен британски държавник, чийто живот и кариера са пряко свързани с две от най-големите и страшни събития на 20 век: Първата и Втората световни войни. Защо като ръководител на военноморския флот Чърчил участва в разработването на първите танкове и криптираща апаратура? Защо британският политик е един от основните инициатори на интервенцията в Русия? Защо е измислил Студената война и Желязната завеса, за което е уведомил човечеството в известната си Фултънска реч от 1946 година? Каква роля има семейният клан Чърчил-Марлборо във формирането на Уинстън Чърчил като личност и ... |
|
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Йордан Йовков оставя не голямо, но силно и запомнящо се драматургично наследство. Двете му драми "Албена" и "Боряна" са до болка правдиви и силни като драматургия. Те са голям принос към националната ни култура. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа 
Добави мнение | Покажи всички мнения 
