Смъртта на поетесата

В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът неизбежно е рядък и разводнен като ума й, който тя губи и отново намира, без това да я зарадва. Баща й с неговите прояви на тиха лудост е единствената й сродна душа, но умира от Алцхаймер и я оставя „насаме" с майка бивша танцьорка в бар и красива по-голяма сестра, чиято единствена грижа е брак по сметка. Когато Ерсин се запознава със забулената Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, романът завива в неочаквана вероятно и за самата авторка посока, която читателят (дай Боже) започва трескаво да следва до самия му край, защото, както се твърди и в мотото на книгата, „чуждото умиране е най-загадъчното занимание на всички ни"...
Азиз Таш

Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази "Луд по разказите" и "Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?" получават две от най-"апетитните" литературни награди в Турция - Юнус Нади (2005) и Халдун Танер (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман - "Смъртта на поетесата", на който е написано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа - "Единственият живот на Мерйем" и "Всички мои грехове". С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI век., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на "Смъртта на поетесата", успяват да се преборят за душите и на българските читатели.