Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за "каещ се съдия". В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив - скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник - в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния ... |
|
"Единения" е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховните му постижения. "В "Единения" Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с диониевски план, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който от рано проявява целия размах на таланта си, непреходен, като неугасващото слънце." Жан Грьоние "... ... |