"Хари Бош погледна отсреща към работното място на партньора си и го видя да изпълнява ежедневния си ритуал - подреди купчините папки, разчисти документите от средата на бюрото и накрая прибра изплакнатата си чаша за кафе в чекмеджето. Бош си погледна часовника. Още нямаше четири без двайсет. Всеки следващ ден Игнасио Ферас като че ли започваше ритуала с минута-две по-рано от предишния. Беше едва вторник, непосредствено след Деня на труда, начало на по-къса работна седмица, а той вече се готвеше да си ходи. Това винаги се случваше след телефонно обаждане от вкъщи. Там го очакваше жена му с малкото им дете и новородените им близнаци. Тя следеше часовника така, както собственик на сладкарница следи пълничките хлапета. Имаше нужда от отдих и мъжът є трябваше да се прибере, за да ѝ го осигури. Макар бюрото му да се намираше от другата страна на пътеката и въпреки високите метър и двайсет звукоизолиращи стени, които разделяха работните пространства в новото помещение на отдела, Бош обикновено чуваше и двете страни на разговора. Винаги започваше с въпроса "Кога ще се прибереш?"
След като постави бюрото си в пълен ред, Ферас се обърна към Бош.
– Тръгвам си, Хари - осведоми го той. – Ще гледам да изпреваря задръстванията. Имам да провеждам доста разговори, ама те ми знаят мобилния. Няма смисъл да вися тук само за това.
Докато говореше, Ферас разтриваше лявото си рамо. И това беше част от ритуала. Така безмълвно напомняше, че преди две години е бил ранен и заслужава да си тръгне по-рано.
Бош само кимна. Не ставаше въпрос дали партньорът му си тръгва рано и какво е заслужил. Проблемът беше в неговата ангажираност към мисията на спецотдел Убийства и дали ще е на разположение, когато получат поредното повикване. Преди да се върне на работа, Ферас беше преминал деветмесечен цикъл на физиотерапия и рехабилитация. Но през изтеклата оттогава година той работеше с неохота, която поставяше на изпитание търпението на Бош. Не проявяваше ангажираност и на Бош започваше да му омръзва да го чака.
Започваше да му омръзва да чака и ново убийство. Бяха приключили последното разследване преди четири седмици и летните жеги отдавна бяха настанали. Хари знаеше, че предстои ново убийство - знаеше го толкова сигурно, колкото че вятърът на Санта Ана духа от планинските проходи.
Ферас се изправи и заключи бюрото си. Тъкмо си вдигаше сакото от облегалката на стола, когато Бош видя Лари Гандъл да излиза от офиса си в отсрещния край на помещението и да се запътва към тях. Когото преди месец сектор Грабежи и убийства започна да се прехвърля от порутения Паркър Сентър в новата сграда на Дирекция на полицията, бяха дали на Хари като на старши партньор правото сам да си избере работно място. Повечето старши детективи предпочетоха прозорците, които гледаха към общината. Бош направи обратното. Отстъпи гледката на партньора си и се настани на място, откъдето можеше да наблюдава случващото се в помещението. Когато видя приближаващия се лейтенант, Бош инстинктивно разбра, че днес партньорът му няма да се прибере рано вкъщи.
Гандъл носеше лист, откъснат от бележник, и крачеше малко по-енергично от обикновено. Това подсказа на Хари, че чакането е свършило. Повикването беше дошло. Новото убийство. Той се надигна от стола си.
– Бош и Ферас, има работа за вас - съобщи лейтенантът, когато дойде при тях. – Ще поемете един от случаите на Южното бюро.
Хари видя, че раменете на партньора му увисват. Без да му обръща внимание, той протегна ръка към листа, който носеше Гандъл, и прочете написания на него адрес. Саут Норманди. Познаваше квартала.
– Това е магазин за спиртни напитки - поясни шефът им. – Един мъж е убит зад щанда, патрулът разпитва свидетелка. Не знам нищо повече. Готови ли сте да се заемете?
– Готови сме - побърза да отговори Бош, преди партньорът му да е започнал да мърмори.
Само че това не помогна.
– Това е спецотдел Убийства, лейтенант. - Ферас се обърна и посочи препарираната глиганска глава над вратата на помещението. – Защо да поемаме грабеж в магазин за алкохол? Знаете, че е дело на квартална банда и момчетата от Южното сами ще се оправят - или поне ще открият убиеца - още преди полунощ.
Имаше право. Спецотдел Убийства се занимаваше с тежки и сложни случаи. Това бяха елитни детективи, които провеждаха мъчните разследвания с безпощадната ловкост на глиган, ровещ трюфели в калта. Грабежът в магазин за спиртни напитки в район на улични банди едва ли можеше да се смята за такъв случай.
Гандъл, чието оплешивяващо теме и кисело изражение го правеха идеален администратор, разпери ръце в израз на пълна липса на съчувствие.
– На оперативката миналата седмица казах на всички, че тая седмица поемаме работата на Южното. Те са само с няколко души - всички останали са на квалификационен курс до четиринайсети. През празниците са им се събрали три случая и този сега е четвъртият. Няма кой да го поеме. Вие двамата сте свободни, тъй че случаят е ваш. Толкова. Други въпроси? Патрулът ви чака там със свидетелката."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 8 гласа
