- Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия?
- Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество?
- Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност?
- Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България?
- Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?
"Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят."
Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк
"Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация."
Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж
"Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия."
Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон
"Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите."
Лиляна Деянова, доцент по социология в СУ „Климент Охридски“
Рейтинг: 7.85 / 46 гласа
