"Няма как да пиеш цял ден, ако не започнеш от сутринта.
В единайсет часа предобед през слънчев юнски ден седях със студена кутийка Бъд на удобен плетен стол на задната веранда на голямата къща във викториански стил с изглед към залива Грейт Пеконик, която принадлежеше на моя вуйчо Хари. Облеклото ми в този ден, както във всеки друг, се състоеше от шорти и тениска. Босите ми ходила се опираха на парапета, а в скута си бях оставил стар бинокъл и Ню Йорк Таймс, отворен на кръстословицата. Отпусках си душата тук от около три седмици и както вече споменах при предишното си пребиваване в лятната къща на Хари, проблемът с безделието е, че не знаеш кога то ще приключи. Оставих бирата на масата до моя 9-милиметров глок.
Денят беше хладен, с приятен солен бриз откъм водата. Аз съм градско чедо, но мога да свикна и с природата в малки дози. Фокусирах бинокъла към малък катер с кабина на стотина метра от брега. Двигателят не работеше, но катерът не беше закотвен. Приливът и вятърът го отнасяха полека към каменистия плаж в края на полегатата морава. В кабината или на палубата не се виждаше никой. Странно. Сложих и пистолета в скута си. Ако искаха да ме докопат, вероятно биха дошли нощем. Но биха могли да нападнат изненадващо и през деня. Как да знам дали групата убийци вече не е в празната къща и не се координира по телефона с някого на лодката, който е видял къде съм. А моят смартфон, за съжаление, се зареждаше на шкафа в кухнята.
Единственият начин да се изплъзна, беше да грабна пистолета, да прескоча парапета, да хукна по моравата към залива и да плувам край брега, където беше твърде плитко, за да ме доближи онзи катер. Групата в кухнята не би очаквала да изтичам към морето, те щяха да се чудят трескаво какво да сторят, когато изскочат от къщата и ме видят да плувам, после да излизам на брега и да изчезвам в гъстите тръстики. А после? Да се отдалеча на безопасно разстояние ли? Или да заобиколя, за да им изляза в гръб и да ги очистя един по един? Не биха очаквали и това. Но би трябвало да са чули, че Джон Кори е склонен към неочаквани постъпки.
И след като групата убийци са натръшкани мъртви на моравата отзад, бих размахал среден пръст към подкреплението на катера и бих се върнал в къщата, за да се обадя на полицията и на градската служба за извозване на отпадъци. Защо и на тях ли? Защото, както казвахме в нюйоркското полицейско управление: Един смъртен случай е трагедия, множество смъртни случаи вече са проблем на службите по чистотата.
Явно се побърквах. Всъщност мнозина са ме питали: Ти луд ли си?. Доволен съм, че все още имат някакви съмнения. Впрочем да повторя - аз съм Джон Кори, бивш детектив в полицейското управление на Ню Йорк, разследвах убийства. След като напуснах тази работа със 75% инвалидност, причинена от три куршума в тялото ми, сключих договор като външен консултант с Федералната работна група по борба с тероризма. Махнах се оттам при необикновени обстоятелства и си уредих друга работа за федералните власти - в Групата за наблюдение на дипломатическия корпус, която приключи миналия месец... също при необикновени обстоятелства. Някога бях и асистент в колежа по наказателно право Джон Джей в Манхатън. А сега просто съм нюйоркски безработен."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
