"Кандестедерне
Вечерята беше тип бюфет на свещи с традиционни датски ястия, поднесени в официалната ѝ трапезария. Бижутата и парите лежаха между тях подобно на декоративна украса, заедно със спящия мобилен телефон, дремещия лаптоп и написаното на ръка от Габриел предложение за имунитет.
– Как проникнахте? - попита той.
– Блъснах ключалката.
Блъскането на ключалката беше техника, която включваше поставяне на специално изработен бум-ключ в ключалката и почукване с малко чукче или с дръжката на отвертка.
– Това едва ли е много удобно - каза Габриел. – Защо вместо това просто не простреляхте ключалката?
– Вие така ли го правите?
– Инструменти за взлом. Аз съм от старата школа.
– Разбрах го от сигналната лентичка.
– Как я забелязахте?
– По-добрият въпрос е как бих могла да я пропусна?
Тя сведе бледосините си очи към бижутата, които меко проблясваха на светлината на свещите. Косата ѝ беше с цвят на карамел и изпъстрена с русо. Разделена по средата, тя обрамчваше лице с правилни, чисти черти. Нямаше нищо ненамясто, нито една линия или белег.
– Имате много добър вкус, господин Алон.
– Вашият приятел Хорен Назарян ми каза същото.
– Как успяхте да го убедите да ме предаде?
– Знаете какво казват за честта сред крадците.
– Защо просто не отидохте в датската полиция?
Той посочи предложението за имунитет.
– Надявах се да уредим въпроса на четири очи.
– Такова ли е все още намерението ви?
– Предстои да бъде определено.
– От какво?
– От степента на откровеност през следващите няколко минути.
Тя доля сансер в чашата му.
– Всъщност това не е истинско престъпление, знаете ли.
– Кое?
– Кражбата на открадната картина.
– Престъпление е, когато включва прострелване на някого два пъти в главата от близко разстояние.
– Не съм убила Лукас ван Дам, господин Алон. - Тя върна бутилката в охладителя. – Или пък Петер Нилсен, в случай че се питате.
– Какъв беше характерът на връзката ви?
– Петер беше ловец на книги. Колекционерите го наемаха, за да издирва томове с голямо значение или стойност. А когато техните досегашни собственици отказваха да се разделят с тях...
– Той се обръщаше към вас?
Тя го погледна през светлината на свещите, но не каза нищо.
– Колко ви плати, за да откраднете Вермеер?
– Десет милиона.
– Крони?
– За тази сума дори не бих го докоснала. Сделката беше в евро.
– Как беше структурирана?
– Има ли значение?
– Вече има.
– Получих половината от парите предварително. Останалата част получих, когато предадох картината на Петер миналия петък вечерта в кафене Йоргенс Смьоребрьод във Висенберг.
Тя отвори лаптопа и обърна екрана към Габриел.
– А това е човекът, който три часа по-късно уби Петер пред апартамента му в Копенхаген.
– Как се сдобихте с видеото?
– Клик, клик, клик.
– А с телефона на Петер Нилсен?
Тя се усмихна.
– Старата школа.
Прегледаха всичко още веднъж от самото начало. След това го провериха втори път, за да се уверят, че няма несъответствия в историята ѝ. Датата на първоначалното предложение на Петер Нилсен. Характерът на информацията, която той беше предоставил предварително. Обстоятелствата около самата кражба. Размяната на пари и произведения на изкуството в кафенето на остров Фюн. Мъжът беше чакал там, когато Ингрид бе пристигнала. Тя предполагаше, че е в края на трийсетте или началото на четиресетте години, но Габриел, след като внимателно разгледа видеозаписа и снимките, стигна до заключението, че е по-близо до четиресет и пет, може би малко по-възрастен. Той не се съгласи и с твърдението на Ингрид, че е финландец или е от някоя от балтийските държави. Очите и скулите подсказваха, че етническите му корени са по-далеч на изток. Движенията му, според вещото мнение на Габриел, бяха на професионалист - професионалист, чиято снимка Ингрид не бе могла да открие никъде в интернет.
Габриел я помоли да пусне още веднъж снимките през търсачките, но отново нямаше съвпадения. След това двамата изгледаха пак видеото с пристигането на мъжа в кафенето. Това се случваше в 17,18 ч., четиресет и две минути преди Ингрид да предаде картината на Петер Нилсен."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
