Осигурителното законодателство в България (1880 - 1999 г.)

Предмет на настоящото изследване е създаването и развитието на осигурителното законодателство в България от 1880 до 1999 г. включително.
Осигурителното законодателство се разглежда в теоретически и практически, историко-познавателен и сравнителноправен аспект от гледна точка на регулиране на осигурителните отношения.
В понятието "законодателство" ние включване не само закона като нормативен акт от най-висш ранг, но и други нормативни актове, като наредби, закони, укази на Президиума на народното събрание и укази на Държавния съвет на Народна република България, постановления на Министерския съвет, правилници и наредби, приемани от Министерския съвет, правилници, наредби и инструкции, издавани от министрите и ръководителите на други ведомства, както и правилници, наредби и инструкции, приемани от централното ръководство на профсъюзите самостоятелно или съвместно със съответни държавни органи в областта на осигурителното законодателство. Ключовото понятие обаче е законът, който отразява всички признаци на понятията "нормативни актове", "законодателство".