"В началото нямаше съобщения по месинджъра или имейли, които да ги разтревожат или да им подскажат нещо. Но на третия понеделник настъпи коренна промяна. Интеркомът в малкия офис на Тиа избръмча. Рязък глас изрече:
– В офиса ми. Веднага. Беше Хестър Кримстайн, голямата шефка на адвокатската кантора. Хестър винаги призоваваше подчинените си по интеркома сама, без да прибягва до секретарката си. И неизменно звучеше леко ядосана, сякаш си длъжен да знаеш, че ѝ трябваш и как така не си се явил още, ами ѝ губиш времето да те вика по интеркома. Тиа се бе върнала на работа като адвокат в Бъртън и Кримстайн преди шест месеца. Бъртън бе починал преди много години. Кримстайн - прославената и страшна юристка Хестър Бърнстайн - бе напълно жива и на командния пулт. Радваше се на международна известност като спец по всички криминални въпроси и дори водеше собствено риалити предаване по телевизията с находчивото заглавие Кримстайн он крайм.
Кримстайн се озъби - винаги звучеше озъбено - по интеркома:
– Тиа?
– Идвам моментално. Напъха доклада от Е-СпайРайт в горното чекмедже и се запъти по коридора между остъклените офиси от едната страна: слънчевите - за старшите партньори във фирмата - и задушните преградени кабинки от другата. В Бъртън енд Кримстайн царуваше тотална кастова система с едноличен ръководител. Вярно, имаше и старши съдружници, но Хестър Кримстайн не позволяваше никому да добави името си към фирмената табела. Стигна до просторния ъглов кабинет. Секретарката на Хестър само леко вдигна глава, докато минаваше покрай нея. Вратата на Хестър бе отворена. Както почти винаги. Тиа се спря и почука на стената до вратата. Хестър крачеше напред-назад. Бе дребна жена, но не изглеждаше такава. Видът ѝ по-скоро бе набит, мощен и в определена степен застрашителен. Тя дори не крачеше, помисли си Тиа, а сякаш дебнеше. Излъчваше енергия, чувство за власт.
– Трябва да снемеш едни показания под клетва в Бостън в петък - каза без прелюдии.
Тиа влезе в кабинета. Прическата на Хестър бе вечно разрошена, като на невротична почти-блондинка. Успяваше да създаде впечатление, че както е притеснена, така запазва пълно самообладание. Има хора, които моментално грабват вниманието ти. Но Хестър Кримстайн направо те сграбчваше за реверите, раздрусваше те и те караше да я гледаш в очите, без да мигаш.
– Разбира се. Никакъв проблем - отвърна Тиа.
– По кое дело?
– Бек. Тиа го бе очаквала.
– Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.
– Брет - подсказа Тиа.
– Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип. Хестър ѝ връчи папката и отново закрачи. Тиа хвърли един поглед:
– Той е основният свидетел, нали?
– Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.
– Окей, няма проблем. Изведнъж Хестър закова на място.
– Тиа? Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата ѝ се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не ѝ даваше мира. Погледна шефката си.
– Притеснява ли те нещо? - запита Хестър.
– Единствено клетвените показания. Хестър се намръщи:
– Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?
– Посрано магаре - повтори Тиа.
– Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?
– И искаш от мен да го докажа.
– Не.
– Какво тогава?
– Точно обратното, всъщност. Тиа се намръщи.
– Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?
– Именно. Тиа леко сви рамене.
– Би ли пояснила?
– С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание."
Из книгата
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа
