През 1954 година Юнна Мориц завършва училище и постъпва във филологическия факултет на Киевския университет. През същата година за първи път са публикувани нейни стихове. Още тогава на студентска вечеринка тя заявява: Революцията пукна и трупът ѝ смърди. През 1955 година постъпва в Московския литературен институт Горки.
Лятото и есента на 1956 година прекарва в Арктика - плава на ледоразбивач, живее в полярни селища, на нос Желание в най-северната част на архипелага Нова Земя. Както пише самата тя - хората на Арктика, полярници, летци, моряци, начинът им на живот и труд, законите на арктическата общност повлияха толкова силно на 19-годишната ми личност, че много бързо ме изключиха от Литературния институт заради нарастването на нездравите настроения в творчеството. Това става през 1957 година. През същата година излиза първата ѝ стихосбирка Разговор за щастието.
След четири години - през 1961 е публикувана първата ѝ книга в Москва - Нос Желание - с активната подкрепа на известния и влиятелен поет Николай Тихонов, докато авторката за пореден път е обявена за не-съветски поет чийто талант е особено вреден, защото силно и ярко въздейства на читателя в западен дух. Това, разбира се, е идеологическо клише. Всъщност проблемът е, че стиховете ѝ тогава са израз на автентичния битиен опит на един независим дух, а не следват общоприети идеологически и естетически парадигми, наложени от вън и от горе. Единственото "горе" за поетката (самата тя се нарича поетка, а не поетеса) е Бог, всевишният художник, небесният хлебар.
Стиховете ѝ са преведени на десетки езици по целия свят.
Книгата е част от поредицата Събеседници на издателство Ерго.
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа
