Транзитивация (каузативност) и дерефлективация на българските глаголи - граматически и стилистичен аспект

Във фокуса на наблюденията ни попадат глаголите, които в езика и в речта променят принадлежността си към лексико-семантичната категория преходност - непреходност. Обект на изследването са настъпващите промени в глаголната система - зараждат се нови преходни глаголи от непреходни (без изменение или с частична промяна на формата), както и бивши рефлексиви чрез изпускане на възвратната частица морфема. Иновациите най-често са съпроводени и с превръщането на различните видове интранзитиви в каузативи.

Предмет на изследването са 105 глагола, в чиято употреба сме регистрирали актуални днес тенденции - към транзитивация и / или каузативност (т.е. наличие на каузативна семантика). Прие­маме, че тенденцията е зачестило явление с посока към закономерност. В сравнение с началото на забелязаните отклонения при непреходни глаголи, които се употребяват като преходни (1968 година), сега наблюдаваме активизиране на тези явления, като се привличат нови и нови примери, най-вече от разговорната реч, но за съжаление, те по-бавно и невинаги се фиксират от изследователя. Т.е. вече можем да говорим спокойно за тенденциите транзитивация (поради желанието да се изрази и каузативност, както и ефектност с въздействие върху възприемателя) и дерефлективация на все повече глаголи, тъй като според Иван Леков "терминът тенденция най-добре приляга на всяко граматическо развитие с изгледи на закономерност". Целта на работата е да се опишат и систематизират различните употреби на старите непреходни глаголи, които сега привличат вниманието ни чрез трансформирането си в преходни и каузативни.

Оттук произтичат и поставените задачи:

• да се разграничат преходните от преходно-каузативните глаголи (по-кратко каузативите) чрез наблюдения върху механизма, по който се пораждат;
• за удобство на анализа се обособяват три групи глаголи, тъй като изходните глаголи и крайните (не)каузативи могат да съвпадат или да се отличават помежду си;
• да се онагледят с помощта на примери каузативните структури в посочените по-горе групи, като се коментират и причините за различната фреквентност (според аналогия с активен словообразувателен модел, (не)приетост в книжовните сфери на езика, в преследване на шок у аудиторията - ефект на излъгано очакване).

Увод

• Обект, предмет, цели и задачи на изследването
• Методи
• Ексцерпция
• Кратък преглед на изследванията по темата
• Каузативност и преходност (езикови проекции на каузативността)
• Категорията преходност
• Категорията каузативност
• Каузативната ситуация
• Начини за изразяване на каузативните отношения. Видове каузативи
• Стилистичен аспект - между стилистичната грешка и стилистичния ефект

Нови преходни глаголи - каузативи и некаузативи

• Каузативното правило
• Лабилност и каузативност на кръстопът (А- и Р- лабилните глаголи - некаузативни и каузативни употреби)
• А-лабилност и некаузативност
• Изводи

Нови каузативи - бивши рефлексиви

• Група на неологизмите и на политически ангажираните глаголи
• Група на разговорните глагол
• Група на чуждите глаголи
• Група глаголи за активност
• Разговорни иновации
• Изводи

Дерефлексиви - само дерефлективация без транзитивиране

• Движа и сработвам - близки и различни
• Спортните глаголи
• Глаголи за релакс
• Изводи
• Обобщение
• Защо възвратните глаголи са най-интересният обект на анализ?
• Омонимия и каузативност
• Българската каузативност
• Скала на прототипната каузативност с български примери
• Причини за поява и активизиране в речта

Изводи
Заключение
Приложения
Библиография
Показалец на изследваните глаголи