Предмет на изследването са 105 глагола, в чиято употреба сме регистрирали актуални днес тенденции - към транзитивация и / или каузативност (т.е. наличие на каузативна семантика). Приемаме, че тенденцията е зачестило явление с посока към закономерност. В сравнение с началото на забелязаните отклонения при непреходни глаголи, които се употребяват като преходни (1968 година), сега наблюдаваме активизиране на тези явления, като се привличат нови и нови примери, най-вече от разговорната реч, но за съжаление, те по-бавно и невинаги се фиксират от изследователя. Т.е. вече можем да говорим спокойно за тенденциите транзитивация (поради желанието да се изрази и каузативност, както и ефектност с въздействие върху възприемателя) и дерефлективация на все повече глаголи, тъй като според Иван Леков "терминът тенденция най-добре приляга на всяко граматическо развитие с изгледи на закономерност". Целта на работата е да се опишат и систематизират различните употреби на старите непреходни глаголи, които сега привличат вниманието ни чрез трансформирането си в преходни и каузативни.
Оттук произтичат и поставените задачи:
- да се разграничат преходните от преходно-каузативните глаголи (по-кратко каузативите) чрез наблюдения върху механизма, по който се пораждат;
- за удобство на анализа се обособяват три групи глаголи, тъй като изходните глаголи и крайните (не)каузативи могат да съвпадат или да се отличават помежду си;
- да се онагледят с помощта на примери каузативните структури в посочените по-горе групи, като се коментират и причините за различната фреквентност (според аналогия с активен словообразувателен модел, (не)приетост в книжовните сфери на езика, в преследване на шок у аудиторията - ефект на излъгано очакване).
