Транзитивация (каузативност) и дерефлективация на българските глаголи - граматически и стилистичен аспект

Във фокуса на наблюденията ни попадат глаголите, които в езика и в речта променят принадлежността си към лексико-семантичната категория преходност - непреходност. Обект на изследването са настъпващите промени в глаголната система - зараждат се нови преходни глаголи от непреходни (без изменение или с частична промяна на формата), както и бивши рефлексиви чрез изпускане на възвратната частица морфема. Иновациите най-често са съпроводени и с превръщането на различните видове интранзитиви в каузативи.

Предмет на изследването са 105 глагола, в чиято употреба сме регистрирали актуални днес тенденции - към транзитивация и / или каузативност (т.е. наличие на каузативна семантика). Прие­маме, че тенденцията е зачестило явление с посока към закономерност. В сравнение с началото на забелязаните отклонения при непреходни глаголи, които се употребяват като преходни (1968 година), сега наблюдаваме активизиране на тези явления, като се привличат нови и нови примери, най-вече от разговорната реч, но за съжаление, те по-бавно и невинаги се фиксират от изследователя. Т.е. вече можем да говорим спокойно за тенденциите транзитивация (поради желанието да се изрази и каузативност, както и ефектност с въздействие върху възприемателя) и дерефлективация на все повече глаголи, тъй като според Иван Леков "терминът тенденция най-добре приляга на всяко граматическо развитие с изгледи на закономерност". Целта на работата е да се опишат и систематизират различните употреби на старите непреходни глаголи, които сега привличат вниманието ни чрез трансформирането си в преходни и каузативни.

Оттук произтичат и поставените задачи:

• да се разграничат преходните от преходно-каузативните глаголи (по-кратко каузативите) чрез наблюдения върху механизма, по който се пораждат;
• за удобство на анализа се обособяват три групи глаголи, тъй като изходните глаголи и крайните (не)каузативи могат да съвпадат или да се отличават помежду си;
• да се онагледят с помощта на примери каузативните структури в посочените по-горе групи, като се коментират и причините за различната фреквентност (според аналогия с активен словообразувателен модел, (не)приетост в книжовните сфери на езика, в преследване на шок у аудиторията - ефект на излъгано очакване).

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg