Моят първи шеф, проф. Иван Василев, казваше така: "Който иска да работи хирургия като чиновник - като му чукне часовникът (следваше изразително почукване по часовника), да си отиде, да си отива отсега - хирургия се работи денем и нощем." Напоследък се сблъскваме с подобно чиновническо отношение, което ми напомня неговите думи. За съжаление, като че ли тази практика се разширява.
За тези, на които болните им досаждат (такива хора не би трябвало да работят медицина), може би трябва да добавим това, което е казал старият проф. Киркович, когото не съм познавал, но съм чувал за него от моите родители, на които е чел лекции: "Болният е винаги прав" и "Влезе ли ти болен в кабинета, независимо какъв е и дали има пари да ти плати или не, ти не можеш да го изпратиш, без да го прегледаш". Явно и във времената на парите е имало хора с морал. Баща ми казваше: "Преди 9. IX. 1944 г., когато всичко се плащаше, доктор на доктора пари не вземаше".
В монографията излагам теоретичния и практическия си опит, натрупан за многото години работа в тези раздели на гръдната хирургия.
Надявам се, че вие, които ще я четете, ще работите медицина с цялото си сърце и душа. Нищо не може да се сравни със сиянието в очите на болния и близките му, когато той се изписва оздравял от болницата. Това е нещо, което не може да се купи с всичките пари на света. В последните години в професията нахлу с голяма сила материалната страна. Аз никога не съм смятал, че медицинските работници следва да бъдат просяци. Хирургията и въобще медицината не прилича на никоя друга професия. В нея следва да има много съвест, морал, мисъл, всеотдайност, сърце и душа и, разбира се, квалификация наред с всички останали изисквания, които съществуват към всяка друга професия.
Доц. д-р Емил Аструков
Рейтинг: 9.25 / 12 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
