"Историята, която ще откриете в тази книга, е плод на дългогодишни търсения и проучвания. Тя е част от миналото на българския етнос, макар действието да се развива в други географски ширини. Без съмнение нашите средновековни предци са притежавали държавотворен дух, чийто резултат са както Аспарухова България, в която живеем и днес, така и онази България в земите на Средна Волга, известна като Волжка или Волжко-Камска, за която предстои да разкажем в следващите страници. За нея тук, на Балканите, знаем твърде малко и за съжаление, често от източници с несигурна или явно компрометирана автентичност. След разпада на СССР и еманципирането на национални историографски школи (особено тази в Република Татарстан, която географски съвпада в най-голяма степен с териториите на някогашна България) изследването и популяризирането на историята и културното наследство на българите по Волга навлезе в нова обективно-научна фаза. Целенасочената държавна политика в Татарстан, провеждана от първия президент на републиката Минтимер Шаймиев и оглавявания от него Републикански фонд Възраждане, създаде условия за мащабно изследване и представяне на волжкобългарското културно наследство. Проучиха се ред археологически обекти от онази епоха, организираха се поредица научни прояви като т.нар. Болгарски форум, чието четвърто издание през 2012 г. се проведе в България. Публикува се впечатляваща по обем научна литература по темата - монографии, атласи, албуми, христоматии с източници. Забележителен продукт на тази политика е изграждането на модерния и богат Музей на болгарската цивилизация в рамките на Болгарския историко-археологически комплекс резерват, който от 2014 г. заслужено стана част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В началото на нашия разказ е необходимо да направим две важни методически уточнения. На първо място - в следващите страници ще проследим не просто възникването, развитието и краха на историческия субект Волжка България, а нещо далеч по-мащабно: раждането, метаморфозите и унищожението на конституирания от българите в региона културен модел, който хронологически надхвърля периода на реалното политическо съществуване на държавата. Оттук произтича и условната периодизация, с която ще оперираме - раннобългарски (езически) период, обхващащ времето от първата поява на български следи в басейна на Средна Волга около средата на VIII в. до към края на IX в.; домонголски (мюсюлмански) период, поместен между първите десетилетия на Х докъм 40-те години на XIII в.; монголо-татарски (златоордински), простиращ се до средата на XV в.; и казански период, приключващ с падането на Казанското ханство под ударите на руската армия и установяването в региона на руска християнска власт. Вероятно ще се намерят критици и противници на подобно историографско делене, отричащи принадлежността на златоординския и казанския период към българската епоха, но можем да ви уверим, подобно периодизиране в най-пълна степен отразява реалната динамика на историческите и културните процеси по Средна Волга, а не ограничено политическите им проявления.
Второто уточнение касае една специфика в упоменатия модел, а именно постепенната трансформация на етнонима българин в политоним от Х в. насетне в историята на региона. В този смисъл българите от VIII в. не са идентични с тези от Х и особено с онези от XIII - XV в."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
