"Алеко Константинов е писателят, който е призван от историята да покаже и осмисли типа личност, продукт на социално-икономическата и политическа система, установила се в българския свят по същия начин и същата необходимост, както това е станало и в Европа. И сега нашият свят се сравнява и съизмерва с европейския. А по отношение на типа личност, новата йерархия на ценностите, общественото устройство, политическите нрави и другите атрибути на системата българите са постигнали жадуването изравняване. Но до какво е довело то? Ето големият въпрос, на който обществото чрез литературата трябва да си отговори." Панко ... |
|
Иван Хаджийски е велик ум. Той живя кратко, но остави огромно по значение, тематика и решени проблеми творчество, което все още не е анализирано, тълкувано и оценено според неговата стойност и принос в историята на българската философска мисъл. Неговото дело трябва постоянно да се изучава и изследва, защото е многостранно и още не е прочетено така, както трябва. Българската мисъл не може да върви напред, да се обогатява и усъвършенства, да прониква в същността на проблеми и да извежда адекватни решения без делото на Иван Хаджийски. Специалната поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва ... |
|
Величието на Ботев е толкова голямо, че ще е справедливо да признаем, че като него няма друг с такова значение в българската поезия и публицистика. Той изрази цялата пълнота на една епоха, нейния дух и същност, чувствата и мислите ѝ толкова ясно и чисто, с такива думи, че те не могат да бъдат повторени или дори наподобени. Затова и не е разбран в цялото му значение и смисъл. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Когато говорим за изобразените и изразените в романите на Ф. М. Достоевски радикални изменения в Русия и появата на нов тип личност, не бива да смятаме, че всичко това става без съпротива, леко и болезнено. "Зоната на разпада" е сложна система, в която разрушителните сили срещат противодействието на традицията, консервативния морал и православната нравственост. За Ф. М. Достоевски тази "зона" е средище на злото, но на него не му се позволява да се шири свободно и безнаказано. И ако персонажи като Верховенски, Шатов, Расколников, Аркадий Долгоруки, Иван Карамазов са новите герои в руския свят, родени ... |
|
Тази книга, драги читателю, те среща с личността и творчеството на един от най-великите български писатели Йордан Йовков. Той е майстор на словото, но и воин, участвал във войните за защита на българските територии и българския народ. Творчеството на Йордан Йовков е свидетелство за времето, когато се извършват дълбоки изменения в душевността на българите. Книгата анализира това творчество и се опитва да проникне в дълбините на художествените идеи и тайните на писателското майсторство на този голям български писател. В поредицата си Дълг и чест издателство Захарий Стоянов представя книгата на Панко Анчев - Йордан ... |
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |