"...и няма значение на кого се кланяш, кого почиташ, кого са ти представили като твой Сътворец, ако не разбереш, че ти си онзи, когото трябва да изграждаш, да обучаваш, да обичаш и почиташ най-вече.
Изгради своето учение за истинския смисъл на живота, за неговите първоизкази и сътворения. Тяло, душа, дух и природа в едно цяло с начало, ала не и край... ...прегърнали страховете си брояхме дните и мечтаехме, сякаш болестта се беше родила с предначертан край за своето съществуване и беше отстъпила на безкрайността на мечтите ни. Те нямат край... Една застъпва друга, трета, четвърта, истинска, желана, жадувана... И така до края на светоусещането ни.
Безгранично е чисто човешкото желание да усеща, че е щастлив и независим от когото и да било, и каквото и да било. Човек е способен да бъде щастлив напук на всичко, независимо как го назоваваме и какво ни причинява то. Даже и там, в тези ограничения, човек намира себе си. Как е възможно това? Защо? Възможно е! Защото Човек е Онзи, който сътворява своя Живот, като се учи да се адаптира с набор от знания, умения, настоявания, поредица от избори и най-вече увереност, че е достоен да бъде - да решава сам за себе си, да поема на плещите си отговорността на изборите си, които прави всеки ден, да приема себе си в светлината на собствената си перспектива на съществуване тук и сега.
Звучи сякаш сложно. Ала не е и никога не е било. Било е трудно, непосилно, но не и невъзможно. Било е дълго, нетърпеливо, безтрепетно от умората на чакането, но не и невъзможно. Било е... и ще бъде често пак такова, но погледът, погледът вече е друг. По-уверен, по-решителен, по-ярък, по-...от всичко, защото съзнанието е припознало надграждането с опита.
Изкачваш се по стръмните стълби, от време на време поглеждаш назад и малко се страхуваш, защото е стръмно, после продължаваш стремглаво нагоре до момента, в който се изкачиш до поредния връх и се обръщаш с високо вдигнати ръце в знак на победа. А после гордо и смирено слизаш надолу, за да поемеш отново към поредната планина, която ще те научи на нещо и тя. И така, докато искаш, можеш и се съгласяваш. Подаряваме ви този кратък разказ днес, 3 Май 2020! Без причина, а с Любов! Просто така...
Бангкок е виновен за този разказ. Ако разказът не ви се е харесал, опънете пръст напред, забодете го в картата на света с пожелания някой ден да бъдете Скъп Гост на Бангкок, защото този град е... магнетичен! ...и виновник за този разказ.
И, да, прави са джедаите: Силата е в нас! Някой ден ще дойде ден за още една книга за вярата, любовта и още нещо..."
...
"Знае, че обичам прясно изцедения сок от портокал без пулпата и винаги го прецежда през цедка. Знае, че не обичам да ми пипа зарядното за спортния часовник, защото никога не го връща обратно на място. Знае, че обичам зеленчуците в супата да са ситно нарязани, а не на големи парчета. Знае, че обичам да спя до късно. Знае, че не обичам сутрин многото светлина, защото пречи на очите ми - с висок диоптър съм от ранна детска възраст. Знае, че не обичам страничните шумове, като радио, телевизия и дърдорене, особено безсмислено. Знае, че ненавиждам мързела и скуката. Знае, че обожавам да се веселя, къпейки се в огромни дози хумор, често граничещи с прекомерност и лигавщина. Знае, че ми е трудно да се справя с някои мои личностни предизвикателства, но и знае, че полагам усилия в името на мира у дома. Така, както знае тези неща, знае и кога е време да разпусна в писане.
Всъщност най-добрите приятели знаят всичко, което обичаш. А той е Най-добрият! Третата, късметлийската, връзка е именно тази. Обичам да си представям как ще остареем заедно. Виждам го с побелели коси, мустаци и брада, с очила с диоптър и как ме вози на вече одъртялата ни Vespa, овехтяла с времето, поръждясала тук-там от някой и друг дъжд. Виждам го, седнал удобно на верандата с книга в ръка, която, със сигурност, ще бъде за самопознание, самоосъвършенстване. Той обича тази тематика. Или пък нещо за световните конспирации. И тази тема му е силно близка и припознаваема. Ще отида да му метна нежно едно топло одеяло, ще го целуна по челото и ще му кажа за 987768865476555557265437678998, че го обичам от все човешко сърце!"
Из книгата