Тракийският шифър за богомилските символи и тайнства

Авторът на Опасният архив на богомилите и на Чудото на българската писменост Христо Буковски, продължава да изследва историята, фолклора и религията, в България и по света, в търсене на закодирани тайни, скрити връзки и древни послания. От траките, през готите на Вулфила, историята на Боян Мага, богомилите в Първото българско царство до катарите в Южна Франция, унищожени от Инквизицията, той проследява пътя на древното познание, за да изясни неговото значение и за днешния свят. В тази книга с​а събрани разкази и снимки от неговите пътувания по следите на това познание.

"Тази книга e за откритието на Тайната, умълчавана от вечни времена. Тя е призвана да води хората, които жадуват да видят къде са се прочули съвършените богомили не само у нас, но и в чужбина. Така прозорливите търсачи на приемствеността в развитието на духовните процеси от древността и през Средновековието ще имат удобно помагало да се подготвят какво могат да открият и съпреживеят. Подбрах внимателно най-уместното да захрани интереса на заинтригуваните да разчетат изконно българските езотерични податки и символи, оцелели в документи, на реликви и артефакти, по храмове, крепости, паметници на исторически места и дори в съвременна градска среда из Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Италия, Франция, Андора, Испания, Малта, Гърция...

Така по изложение, което вярно следва най-добрия подход през такива познания, може да осмислим проникновено разказаното с видяното като споделен опит да проникваме във Всевремието по пътя на посветените..."
Христо Буковски

В книгата има включени над 200 черно-бели фотографии.

"Е, ще кажете ли: какво ни засяга това? А не е ли знаково, че бъдещите български престолнини Плиска и Преслав са въздигнати също върху земите на траките гети и недалеко от мястото, което Вулфила предпочел за своя епископски център?! Та нали за възсияването на новозаветния книжовен живот в тях свети Константин-Кирил и свети Методий създали свещената Българска азбука пак върху основата на Истъровите гетски знаци! Дори точно върху мястото на готския духовен комплекс по наклонената тераса на няколкостотин метра от десния бряг на Тича княз Борис-Михаил наредил да бъде построен княжеският манастир край Преслав. Той бил отреден за сина му Симеон, когото възнамерявал да направи патриарх на България. Монахът Тудор Доксов, който се подвизавал в обителта, е записал, че там съградили златна нова черква. Това била трикорабна базилика с три абсиди и едноделен притвор, дълга почти 25 m и широка 16, с масивна покривна конструкция от три полуцилиндрични свода, като този над средния кораб се е извисявал над останалите. Руините от нейните основи сега се вплитат в темелите на храмовете, въздигнати по нареждане на Вулфила през IV век...

Жалко би било да не знаете кои владетели са наложили на поданиците си в Римската империя да приемат радушно християните за защитени вече съжители. Много специално познание се таи зад тях! Първият е август Гай Галерий Валерий Максимиан, който управлявал западния ѝ дял. Бил син на мизийци, но отраснал в Сердика (днешна София) и управлявал оттам. Сердикиец с мизийски корен бил и Валерий Лициниан Лициний, който възглавявал източния ѝ дял. Тяхната съгражданка Елена родила пък Флавий Валерий Аврелий Константин, когото в Британия неговите войски провъзгласили за съимператор. И тримата с тракийски гени, на 30 април 311 година те издали в Сердика Едикта за веротърпимост, с който забранили на областните управници да преследват хората, които изповядват новозаветната вяра на Спасителя.

Но защо август Галерий настоявал, че баща му бил... змей?! Какво е налагало и по нашите православни храмове да има змейове?! А какво е наложило змейовете по богомилските паметници в Босна да приличат на гущери с опашка на русалка?! От простодушие ли съратникът му Лициний държал на изконните си верски порядки и обредност? Какво е таял в душата си Великият вече император Константин, че чак в своите немощи преди смъртта си е склонил да го покръстят като християнин?!

Ами да отпуснем пружината от лентата на Аларихово-Теодериховия път. Дълбоко навътре в нея е потисната тайната защо след възцаряването на Симеон Велики вероятно неговата света обител, недалеко от Преслав, е била отстъпена на най-малкия му син Вениамин. Таткото бил начетен мъж и магнаурски разумник, а кодът към името на младия княз е още в първата книга на
Библията: "Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели". Ловът на посветения в космическите зависимости е Познанието, а тази плячка той споделял в неведоми часове със своите адепти. Явно манастирът върху стръмната тераса към брега на Тича му бил отреден да се отдава там на изконните вълчи тайнства, в които гетските мъдреци са опознавали Пътя на душите из древните посвещенчески пещери в скалите по висинето на отсрещното Шуменско плато..."
Из книгата