Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня модус на поезията, който е свързан с мига, с отмиращия, но уловен и за кратко спасен миг.
И ето ги сега в томче - първото им появяване 15 години след смъртта на Сашо и 30 след написването им - благодарение на усилията на семейството му да ги съхрани и на негови приятели и колеги от университета, най-вече колегата журналист Спас Кузов да ги събере в папка.
Тази папка (файл) нито можеше да възстанови хронологията на написаното от Сашо, нито да отсее сполучливите от нестаналите. Четейки я обаче, усещаш автентичния поет, неговата драма, неговия език, неговата рана, отчаянието и присмеха, клеймото и надеждата, пречупването и вярата, спасението и иронията, обичта и отхвърлянето, самотата и приятелствата...
"Сашо пишеше навсякъде - в тетрадки, по салфетки, на сметката, цигарената кутия. Даже на парче фазер. Пишеше бързо и припряно, задраскваше, хвърляше. И пак. Все бързаше - да живее, да пише, да пие, да обича..."
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
