Джао е поставен под домашен арест в дома си. Най-обещаващият проводник на промяната в Китай е изпаднал в немилост заедно с политиката, за която се бори. Прекарва в изолация последните шестнадесет години от живота си до смъртта си през 2005 г. От време на време по някой случаен детайл от живота му излиза наяве: репортаж от игра на голф, снимка на остарялото му лице, промъкнало се в чужбина писмо до китайските ръководители.
Оказва се, че прибързано се твърди, че Джао не е успял да каже последната си дума. Методично той записва на касети мислите и спомените си за някои от най-важните моменти в историята на съвременен Китай. Касетите със записите са изнесени тайно през границата и формират основата на „Затворник на държавата“. В този дневник Джао предоставя подробности за смазването на протестите на „Тянанмън“, описва хитрините и боричканията, с които китайските лидери си служат в борбата за надмощие, говори за необходимостта Китай да постигне трайна стабилност. Ако Джао беше оцелял политически - тоест ако твърдата линия не беше надделяла на „Тянанмън“, - той може би щеше да успее да насочи китайската политическа система към по-голяма откритост и толерантност.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
