Гордост и предразсъдъци

С 96 илюстрации на Хю Томсън (1894).

Гордост и предразсъдъци е любима книга на милиони читатели - и това не са просто думи. В тази красива, прекрасно разказана история има всичко - романтика, интересни герои, недоразумения, семейни ценности и неочаквани обрати, представени с много изящество, хумор и красив език. Това е история за аристокрацията през XIX век чрез перипетиите в живота на семейство Бенет, дарено с пет дъщери. Когато няма наследник, който да поеме семейните дела, единственото, на което разчита мисис Бенет, е дъщерите ѝ да си намерят богати съпрузи.

Но Елизабет Бенет отказва да се подчини и да приеме първия кандидат, който е поискал ръката ѝ. Умна, чаровна, образована, Елизабет е различна. Тя е внимателна към околните, искрена и независима. Наблюдава това, което се случва, и има свое мнение, различно от общоприетото. Когато на един бал среща мистър Дарси, тя си мисли, че не познава по-груб, студен и надменен човек и поведението му я отблъсква. Той също не проявява интерес към нея. И двамата са жертва на собствените си предразсъдъци. И извървяват дълъг път. Постепенно Дарси бива пленен от нейния чар, жив ум и интелигентност, а тя открива под бронята на гордостта му един чувствителен, почтен и изискан джентълмен.

Джейн Остин провокира читателите да си задават въпроси: Добър баща ли е мистър Бенет? Кой брак е щастлив? Струва ли си да платиш цената да не следваш сърцето си? Кое е по-важно - да си щастлив или да се харесаш на околните? Какво се случва в семейството, когато майката предпочита една от дъщерите си? Въпроси, на които всеки открива свой отговор.

Повече от два века, от първото издание през 1813 година до днес милиони читатели по целия свят се наслаждават на всеки ред от този велик и вълшебен роман и не им се иска той да свърши. През 2003 г. Би Би Си провежда анкета за Най-обичаната книга в Обединеното кралство, в която Гордост и предразсъдъци е поставена на второ място след Властелинът на пръстените. В проучване от 2008 г. сред повече от 15 000 австралийски читатели, Гордост и предразсъдъци е поставена на първо място в списъка на 101-те най-добри книги, писани някога. 200-годишнината от Гордост и предразсъдъци на 28 януари 2013 г. е отбелязана по целия свят от множество медийни мрежи, сред които Хъфингтън Пост, Ню Йорк Таймс и Дейли Телеграф.

По романа има десетки филмови екранизации, като първата датира от 1938 г. (днес изгубена). Екранизацията от 1940 г. е номинирана с Оскар за изпълненията на Гриър Гарсън и Лорънс Оливие. Една от най-популярните е телевизионната версия от 1995 г. с участието на Дженифър Ан Еле и Колин Фърт. Романът вдъхновява създаването на множество други литературни произведения, които не са директни адаптации (вкл. манга).

Хю Томсън 1860 - 1920 е ирландски илюстратор, най-известен със своите илюстрации с писалка и мастило на произведения на Шекспир, Джейн Остин, Чарлз Дикенс, Елизабет Гаскел, Джеймс Матю Бари. Томсън илюстрира общо 65 книги, както и създава голям брой илюстрации за списания и други периодични издания. Хю Томсън илюстрира голяма част от романите на Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци, Ема, Разум и чувства, Менсфийлд Парк, Абатството Нортангър, Доводите на разума.

Юбилейно издание за 33-я рожден ден на издателство Шамбала.

"Лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята..."

Всеки, докоснал се до едно от най-великите произведения в английската литература през 19 век, ще разпознае думите на Елизабет Бенет в разговор със сестрите си и дъщерите на лейди Лукас. "Гордост и предразсъдъци" е роман, който е написан зад една скърцаща врата и дълго време не бил публикуван. Това обаче се случва през далечната 1813 г. и е считан за най-известното произведение на английската писателка Джейн Остин.

Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в голямо семейство, подобно на сем. Бенет от гореспоменатото ѝ произведение. Има шест братя и една сестра - Касандра. Семейството ѝ е с ограничени материални възможности и само поддържа домакинството си. Баща ѝ е стипендиант на колежа "Св. Йоан" в Оксфорд, а майка ѝ - дъщеря на аристократи от стар, но обеднял род. Двама от братята на Джейн, Джеймс и Хенри, вървят по стъпките на бащата и стават банкери, докато други двама, Франсис и Чарлз, си намират военноморска служба.
Сестра ѝ Касандра оказва голямо влияние върху творчеството на Джейн Остин. Писателката е определяна като затворена, себична и много горда, затова не е всеобща любимка, но с по-голямата си сестра е споделяла всичко. Основен източник на информация за личността на Джейн са многобройните им писма. Касандра изгаря по-голямата част от кореспонденцията им, за да не се състави погрешно мнение за Джейн и това да повлияе пагубно на творчеството ѝ. Ето и какво пише за това великата Вирджиния Улф:

"Ако мис Касандра Остин беше довела решението си докрай, днес за Джейн Остин щяхме да гадаем единствено от нейните романи. Само на по-голямата си сестра тя пише откровено; само с нея споделя съкровените си надежди и ако мълвата не лъже - дълбокото си разочарование от любовта; ала когато Касандра Остин започва да старее, а славата на Джейн започва да расте, уплашена, че вероятно ще дойде време, когато чуждите ще тръгнат да злословят, а критиците - да преиначават, тя с болка на сърцето изгаря всички по-съдържателни писма и оставя единствено онези, които според нея не представляват интерес."

Още от 11-годишна възраст Джейн Остин започва да пише стихове, но разбира се не серизно, а за нейно забавление и за забавлението на семейството си. В тях детайлите за ежедневието да хиперболизирани, а с често срещаните сюжети младата писателка е пародирала. Така 29 от написаните от нея творби между 1787 и 1793 г. преписва в три тетрадки, наречени "Juvenilia" (ювенилия - произведения, написани в юношеска и младежка възраст). Сред тях най-известните творби са "Трите сестри", "Любов и приятелство" ("Love and Freindship"), "История на Англия" и "Красивата Касандра".

Джейн Остин изживява съдбовна любов, която я променя и в последствие повлиява на творчеството ѝ. В две от писмата си към сестра ѝ Касандра споделя за своя "приятел" Том Лефрой и флиртовете с него. Обстоятелствата по това време обаче са крайно сурови и както Джейн пише в част от произведенията си, жените са имали тотална зависимост от социално и финансово изгодния брак. Семейството ѝ обаче е от дребната аристокрация и тя няма голяма зестра, което е причина родителите на любимия ѝ да прекратят връзката им, превръщайки бракът им в невъзможен. В последствие тази невъзможна любов е вдъхновение за написването на едни от най-великите любовни истории на Джейн Остин. Някои смятат, че личността на Том Лефрой е преобразена в героя господин Дарси от произведението "Гордост и предразсъдъци". През 1802 г. Остин приема единственото предложение за брак, за което се знае, от Харис Биг-Уитър, но се отмята на следващия ден с аргумента: "Трябва да приемеш предложението за брак, само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов".

Творбите на Джейн Остин критикуват романите на чувствителността от втората половина на 18-ти век и са част от прехода към литературния реализъм от 19 век. След като завършва "Лейди Сузан", тя започва работа по първия си пълен роман "Елинор и Мариан", публикувана по-късно като "Разум и чувства" (англ. "Sense and Sensibility"). През 1796 г. пък започва втория си роман "Първи впечатления", публикуван през 1813 г. като "Гордост и предразсъдъци" (англ. "Pride and Prejudice"). Следващата ѝ творба е готическият роман "Абатството Нортангър" (англ. "Northanger Abbey"). Интересен факт е, че след завършването на всяка нейна творба, Джейн я прочита на глас пред семейството си, но сред всичките ѝ произведения, "Гордост и предразсъдъци" се превръща в техен "утвърден фаворит". Други известни романи на Джейн Остин са "Доводите на разума", "Ема", "Въздействие" и "Менсфийлд парк".

През 1816 г. здравето на Джейн Остин постепенно започва да се влошава. Въпреки това тя продължава да пише, но след година вече оставя перото настрана. Умира във Уинчестър на 18 юли 1817 г. на 41-годишна възраст. Брат ѝ Хенри чрез връзки успял да уреди сестра му да бъде погребана в северния коридор на храма на катедралата Уинчестър. Епитафията, съставена от брат й Джеймс, възхвалява личните качества на Остин, изразява надежда за спасението ѝ и споменава "извънредните дарения на нейния ум".