Струните на сърцето. Разкази

Бележитият френски реалист Алфонс Доде би могъл да познава творчеството на своя по-млад съратник Артуро Рейес (1863 - 1913) и сигурно би се зарадвал на средиземноморското вълнение и на топлия южен полъх в него. Защото Рейес е от малкото испански разказвачи, които с такава проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с такава вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спира на събития от всекидневния живот, които да изглеждат незначителни.

Тласкан от житейски неволи, Рейес започва своя писателски път още като студент, едновременно като прозаик и като поет. И въпреки ранната си смърт оставя след себе си десетки стихотворения, разкази и романи, които в днешни дни напомнят на бисерните нанизи от някое потънало съкровище, въпреки че приживе славата на автора се е носила между Мадрид и Буенос Айрес. Защото малцина са успявали така умело да изразят духа на Андалусия, за да може, по думите на автора, литературата да се превърне в "наука и осезание, платно и статуя, истина и поезия".