Ние, живите

"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че възможностите не съответстват на целите ми, т.е. че не съм казала добре това, което исках да кажа. Сега обаче съм изумена колко добре съм казала всичко. "Ние, живите" не е "книга за Съветска Русия". Това е книга за Човека срещу Държавата. Основното в нея е светостта на човешкия живот. Използвам думата "святост" не в мистичния смисъл, а в смисъл на "върховна ценност". Същността се съдържа в думите на Ирина, второстепенен герой в повествованието, младо момиче, осъдена на затвор в Сибир, откъдето знае, че няма да се върне: "Има нещо, което искам да разбера. Не мисля, че някой го знае... става дума за живота ни. Той започва и ти мислиш, че твоят живот е безценен и единствен, прекрасен, като свещено съкровище. Сега той свършва и никой не се интересува от това; не че хората са безразлични, те просто не знаят, не знаят какво означава живота за мен, това мое съкровище, не знаят и не разбират. И аз не го разбирам, но има нещо, което всички трябва да разберем. Но какво е то? Какво?

Тогава знаех малко повече от Ирина за отговора, но не много. Съзнавах, че това разбиране за живота трябва да бъде споделяно от всички, но не е, и че тези, които го споделят, са най-добрите сред нас. И че липсата на това разбиране е огромно, безлико зло. Съзнавах, че това е основата на всички диктатури, на всички колективистки теории и на всички човешки злини. Съзнавах, че всички политически и икономически теории са производни и са резултат от тази основна теза. Тогава се вгледах в защитниците на диктатурите и колективизма с учудване и презрение: не можех да разбера как е възможно човек да е толкова принизен, че да иска да разполага с живота на другите; как е възможно човек толкова да не уважава себе си, че да позволи на другите да разполагат с неговия живот. Днес презрението ми е същото, но учудването изчезна, защото знам отговора.

Едва в "Атлас изправи рамене" узнах пълния отговор на въпроса на Ирина. Там обяснявам философското, психологическото и моралното поведение на хората, които ценят живота си, и на тези, които не го ценят. Знам, че първите са Основната Сила на човечеството, а вторите са метафизически убийци, стремящи се да станат физически убийци. В "Атлас изправи рамене" показвам защо действията на хората са мотивирани от живота или от смъртта. В "Ние, живите" показвам само, че хората са мотивирани да съществуват. "Ние, живите" не е разказ за Съветска Русия от 1925 г. Това е разказ за Диктатурата, за всяка диктатура, навсякъде и по всяко време, независимо дали е в Съветска Русия, Нацистка Германия или в Социалистическа Америка. Предназначението на тази книга е да предотврати, доколкото е възможно, последното. Управлението на грубата сила унищожава най-добрите от хората, независимо дали е 1925 г., 1955 г. или 1975 г. Няма значение дали тайната полиция се казва ГПУ или НКВД, дали хората ядат хляб или ечемик, дали живеят в бараки или жилищни квартали, дали управниците носят червени или кафяви ризи, а главният палач целува камбоджански вещер или американски пианист.

Сюжетът е измислен, събитията - не. Като писател от Романтичната школа никога не бих разказала история от истинския живот, което би премахнало най-значимата и трудна част от творчеството - създаването на сюжет. Да не говорим, че това би ме отегчило до смърт. Считам, че определение за добра автобиография е заглавието, което Луис Х. Съливан даде в разказа за живота си: "Автобиографията на една идея". В този смисъл, "Ние, живите" е моята автобиография, и Кира, главната героиня, съм аз. Родена съм в Русия, получих образование в съветската система, видях условията на живот, които описвам. Подробностите от живота на Кира не са подробности от моя живот - не завърших инженерство като нея, аз учих история. Не исках да строя мостове, исках да пиша, не приличам физически на нея, семействата ни са различни. Историята на Кира не е моята история, но нейните идеи, убеждения и ценности, са моите."
Айн Ранд - Ню Йорк, октомври 1964 г.

Айн Ранд (Алиса Зиновиевна Розенбаум) е американска писателка, философ и сценарист от руско-еврейски произход. С романа си "Атлас изправи рамене" тя се превръща в един от най-известните автори в Америка, създател е на философското течение обективизъм.

Айн Ранд е родена на 2 февруари 1905 година в Санкт Петербург в семейството на евреи агностици от средната класа. Тя е третото (най-голямото) дете на фармацевта Зиновий Захарович Розенбаум и съпругата му Анна Борисовна Каплан. Алиса израства в средата на художественото великолепие на своя идол - Екатерина Велика. Момичето започва да пише от ранна детска възраст, създавайки свой собствен измислен свят, който за нея е по-интересен, отколкото заобикалящата я действителност. Тя решава, че иска да стане писател, когато е едва 9-годишна. Вдъхновяват я сър Уолтър Скот, Александър Дюма и поезията на романтизма, но най-великият и любим писател на Ранд е Виктор Юго. През 1917 година след революцията в Русия, имотите на Розенбаум са конфискувани и семейството се премества в Крим, където Айн завършва "Евпаторийската гимназия". На 2 октомври 1921 година тя постъпва в "Петроградския държавен университет", където изучава философия и литература. По време на следването си се запознава с идеите на Фридрих Ницше, които оказват силно влияние на младото момиче.

През 1925 година Алиса имигрира в САЩ, където впоследствие остава да живее. Тя обожава киното и започва да работи като статистка в Холивуд. От Русия носи със себе си четири завършени сценария, но никой от тях не предизвиква интереса на американските режисьори. Покрай работата си с режисьора Сесил Демил, писателската се запознава с актьора Франк О'Конър, през 1929 година се омъжва за него, получава американско гражданство и живее със съпруга си в продължение на повече от 50 години. През този период Алиса променя името си на Айн Ранд. След като студиото, в което работи Айн затваря врати, тя сменя няколко временни работи, докато започне да изкарва парите си с писане. През 1932 година тя успява да продаде сценария си "Червена пионка" на "Universal Studios" за 1500 долара, които по онова време са една значителна сума. Тези пари ѝ позволяват да се концентрира върху литературната дейност.

След преместването в Америка Ранд дори за минутка не се съмнява в своите способности и не престава да пише. Първият си роман "Ние, живите" писателката завършва през 1933 година, но успява да го публикува едва през 1936 година. Книгата се счита за най-автобиографичната творба на авторката. Сюжетната линия представя трудния живот на семейство, което е преследвано от комунистическия режим и подложено на мизерия и изгнание. Това е първото произведение на писателката, което осъжда тоталитарната държава и тези, които биха се пожертвали в името на тази държава. Романът обаче не се радва на голям интерес от страна на критиците, което от части е продиктувано от факта, че през 30^-те години комунизмът все още се приема относително добре в интелектуалните и артистични среди на САЩ. По-късно Айн започва работа над първия си голям роман "Изворът", който тя пише в продължение на четири години. Именно първите впечатления от огромните небостъргачи, с които се сблъска при пристигането си в Америка я очароват завинаги и я вдъхновяват за написването на сюжета на книгата. Тя е публикувана през 1943 година и ако с романа "Ние, живите" завършва "руския период" в творчеството на Ранд, то "Изворът" поставя началото на "американския период". Той е първият роман в американската литература, който може да се нарече "романът на идеята", което от своя страна предизвиква интереса на читателите не само към самата книга, но и към личността на писателката. Главният герой в книгата - Хауърд Роук се превръща в средство за изразяване на философската доктрина на Ранд. Критиците определят романа като изключителна творба. Той придобива световна известност, от него са продадени шест милиона копия, а през 1949 година е екранизиран от филмовата компания "Warner Brothers". Малко по-рано (1938 г.) Айн публикува в Англия антиутопичния си роман "Химн", който разкрива живота в едно колективистко общество. В САЩ обаче нито едно издателство не проявява интерес към него. През 1946 година Ранд започва да пише романа си "Атлас изправи рамене", който се превръща в най-четената и популярна книга в Америка, след "Библията" и нарежда авторката си сред най-известните писатели и влиятелни мислители на съвременния свят. Книгата показва удивителната история на човек, който казва, че ще спре света... и го прави. "Атлас изправи рамене" е епичен мит, който обяснява философските грешки на колективистките общества. Романът се превръща в световен бестселър.

След като завършва шедьовъра си "Атлас изправи рамене" Айн прекарва остатъка от творческата си дейност, защитавайки и проповядвайки религията на обективизма. Тя написва множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Също така Ранд има значителен принос в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Издава сборници с есета, сред които се отличават "Философията: Кому е нужна", "Новата левица: Антииндустриална революция" и "Добродетелта на егоизма", която много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на "Random House" за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература. През 1966 година е издаден сборникът с есета "Капитализмът: Непознатият идеал", в който са обединени знанията на писателката в областта на икономиката и политиката. През 1969 година се появява и трудът ѝ, свързан с естетиката "Романтически манифест".

Айн Ранд умира от сърдечна недостатъчност на 6 март 1982 година в любимия си град Ню Йорк.