Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
"Плашилото" е роман за хора, преживели и осъзнали горчивите уроци на живота, но и за тези, които тепърва ще ги учат. Представена е типичната българска семейна сага, каквато много от нас са изпитали на гърба си и са я "скътали в гънките на душите си", както сполучливо се изразява авторката. Дали историите са истински, изстрадани лично или са чути и майсторски пресътворени, това читателят ще реши сам. Но авторката се осмелява да ни разкаже тази семейна история съвсем неподправено, искрено, от сърце. Така че да я съпреживеем, да се замислим, да извлечем поуки. И може би да станем малко по-добри. Книгата е ... |
|
|
Ако отдавна не сте чели роман в традицията на великата руска реалистична проза, то с чудесния превод на Нели Христова вие имате възможност да се запознаете с едно от емблематичните произведения на новата руска литература - "Замислих бягство аз...", роман-епопея, който само за 7 години след написването му през 1999 г. вече е обявен за съвременна класика. ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
