"Дали ние сме познавани от Бог, както е смятал Павел, или от собствената си психика, както вярват много съвременници, все има нещо вътре в нас, което знае повече от това, което ние знаем, познава ни по-добре, отколкото ние познаваме себе си, и сякаш търси да отприщи разговор със съзнанието като изпраща сънища, симптоми и откровения, които да се сблъскат с пропускливите граници на Аза. За повечето от нас на тази планета, в тези времена, огледалото е счупено и ние постигаме само пречупени фрагменти от повторно разпознаване от време на време.
...боговете са си заминали и са ни оставили на самите нас, а нещата не вървят много добре. Работим усърдно по отричането, убедени в късогледите си уверения за сигурност, и използваме хиляди разсейващи, притъпяващи, пристрастяващи, прелъстяващи начини за лечение, които ни оставят тъй осезаемо сами, тъй самотни и тъй ужасно изпълнени с копнеж.
Азът е малка чуплива черупка, подмятана из тъмното море.
Ние имаме хронологична възраст, която обозначава времето, прекарано от нас на повърхността на тази планета, но някои от тези слоеве, както открива Юнг, са извечни и ни свързват с общото за всички хора, които някога са обитавали земята. Никога не можем да изчерпим този огромен запас от преживявания, както не можем да изпразним морето с кофа, но нашите срещи, разговори и сблъсъци с несъзнаваното обикновено са най-богатите разговори, които ще водим през живота си.
Има тенденция за романтизиране на несъзнаваното, разглеждането му като естетично събитие, като салонна игра, приятна разходка в парка. Но ние сме животни - сложни, изправени, говорещи животни, а това, което лежи вътре в нас, е първична природа със свой собствен план извън морала. Вътре във всеки от нас го има убиеца, измамника, страхливеца, лъжеца, предателя, един звяр с кръв по острите зъби, дори ако в сбирщината има и по някой светец.
Когато работата бъде подхваната сериозно, тя никога не свършва. Ако не бъде започнат, животът вече е приключен.
След като сме се научили твърде добре на безсилието от детството, след като сме се отвърнали от толкова много предизвикателства досега, намираме за трудно да повярваме, че имаме устойчивостта, необходима за смъртта и прераждането.
Албер Камю е открил това за себе си: „Посред зима открих, че нося в себе си непобедимо лято. И това ме прави щастлив. Защото означава, че независимо колко силно ме притиска светът, вътре в мен има нещо по-силно, нещо по-добро, което отвръща на натиска.“
Сънят не е нещо, което избираме или направляваме. Той е нещо, което идва при нас като чуждестранен посетител. Той е сблъсък с мистериозния Друг, който лежи вътре в нас.
Юнг отбелязва, че това, което наричаме „невроза“, дълбокото вътрешно разцепление между инстинктите ни и обусловените ни акултурации, е страдание, което все още не е намерило своя смисъл.
Фантазията за лечение е погрешно назоваване. Животът не е болест и неврозата не е тумор, който трябва да бъде изрязан. Всяко днес привидно решение утре ще трябва да бъде преразгледано, защото психиката е течаща река и вчерашното решение е утрешното ограничение. По тази причина Юнг добавя: "Няма промяна, която да е безусловно валидна за дълъг период от време. Животът винаги трябва да бъде подхващан наново."
Страховете, скептицизмът и апатията се съревновават във всеки от нас, но се надига и същата енергия, която е изпращала предците ни през тези бурни морета към новия свят, който ги очаква, въпреки осъзнаването, че никога няма да видят отново дома си и обичаните от тях хора.
Законите на природата са жестоки и не прощават: онова, което не може да се адаптира, ще загине.
Нашата задача е да минем от невротичното нещастие към обичайното нещастие на живота.
Ограниченията на нашите способности може да дефинират изборите ни, но обхватът на способностите ни за адаптация създава почти безкраен набор от възможни стратегии."
Из книгата
