Moon Lake

Сборник есета на английски език под съставителството на Миглена Николчина.

Авторският филм на авангардния режисьор Иван Станев Moon Lake, продуциран от Донка Ангелова, бе показан на четвърти март 2009^-та на закрита прожекция. След прожекцията се проведе дискусия, част от която се появи във вестник Култура. Някой от участниците решиха да продължат разговора върху филма с текстове и така възникна тази книга. Провокативната природа на филма предизвика разнородни интерпретации. И наистина, не е лесно да се даде словесен израз на художественото послание, а още по-трудно е да се даде отговор. По засипаните със скрап плажове на Камен бряг бродят млади хора. Кои се те - съвременни младежи, или първите хора на Земята, или постапокалиптични същества? Това са Орфей и Евридика, така се казват. Те се събират с други подобни в new age комуна, или в първобитно пещерно-килийно училище, или в последното място на цивилизацията. За края или за несвършването е този филм? Мрачен или ведър? Политически или абстрактен? Прекалено познат или прекалено неясен?

И все пак философският екип, създал това тълкувание, намира определени ориентири в интерпретацията. За някой постапокалиптичното е метафора за посткомунистическото (Едвин Сугарев). За други важно се оказва вписването на филма в съвременната философия - мотивите за двойника, перспективата, хоризонта, неуловимото примигване, вписано в погледа (Дарин Тенев, Камелия Спасова и Мария Калинова). Най-сетне за участниците в този разговор няма съмнение, че Moon Lake се случва в период на стагнация (Райна Маркова) и че с целия си технически перфекционизъм и режисьорски анархизъм той се противопоставя на господстващите модели в днешното кино.