"Никога не съм изпитвал такова вълнение. Вълнението ми е огромно по две причини. Първата, защото, ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман. И втората, която е още по-важна, е съдържанието на книгата. В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години. Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е ... |
|
|
Млада жена с тъмно минало... Мили отчаяно се нуждае от работа. След дълго търсене и многобройни откази късметът най-сетне ѝ се усмихва. Наета е като прислужница от богатата Нина Уинчестър, която живее в разкошна къща със съпруга си Андрю и с разглезената си и капризна дъщеричка Сесилия. Още от първия работен ден обаче Мили започва да се сблъсква с редица странности: настаняват я да живее в малка стаичка на тавана; настроенията на Нина Уинчестър се менят рязко и намекват за сериозни психически проблеми. Единственият симпатичен член на семейство Уинчестър е Андрю. Съпругът на Нина е не само красив и преуспял, но също ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Продължението на Прислужницата от Фрида Макфадън. ... Не надничай зад затворени врати! В този идеален дом има само едно правило. Не надничай зад затворените врати... На Мили Калауей ѝ е трудно да си намери работа, където да не задават твърде много въпроси за миналото ѝ. Затова е изключително благодарна, когато семейство Гарик я наемат да чисти изумителния им мезонет със зашеметяваща гледка в Манхатън и да готви отбрани ястия в модерно обзаведената им кухня. Всичко е почти идеално, с изключение на факта, че все още не е виждала госпожа Гарик, която стои затворена в една от стаите за гости. Мили я чува да ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Двама могат да запазят тайна само ако един от тях е мъртъв. Щастливите младоженци Триша и Итън търсят своя мечтан дом. Когато обаче прекрачват прага на разкошната старинна къща в гората, препоръчана от тяхната брокерка, Триша вече знае, че нещо не е наред. По пътя натам ги е изненадала силна снежна буря, а в самата къща няма никого, въпреки светещия прозорец на горния етаж. Само огромният портрет на предишната собственичка ги гледа с пронизващи зелени очи. Снежната буря се усилва, колата им е затрупана, телефоните нямат обхват и Триша и Итън остават затворени в къщата, сами със своите страхове и с тайните, които все още ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
