"Здравейте, пухкави възглавнички! Защо ви предлагам да прочетете тази книга ли? Ами защото сте се "заклещили в момент, от който не можете да избягате", както пее една от любимите ми групи, U2! И второ, защото вашите пухкави възглавнички освен проблеми с външния вид, ще ви донесат и здравословни проблеми. Ако обаче се чувствате щастливи така, в ситуацията, в която сега се намирате, разбира се, не променяйте нищо. Всеки има правото на свобода и свободна воля!
Но, както се оказва, нито свободната воля, нито свободата наистина са безплатни!
Ако имахте свободна воля, мислите ли, че пак бихте искали да сте точно в този момент сега на това място, на което сте? Ако отговорът е не, то вие нямате свободна воля! И това е така, защото тя ви е била отнета! Ядосва ли ви това, че някой ви е отнел нещо толкова ценно? Ако отговорът е да, продължавайте да четете!
Как стигнах до този извод? Когато стоях на терасата на нашия апартамент на седмия етаж и се питах дали, ако скоча, мъката ще свърши, за секунди в главата ми се върна споменът за това колко развълнувана и щастлива бях преди да стигна дотук... И любопитството беше това, което ме спаси от фаталния скок през онзи ден! Нещо в мен се обърна и не можех да усетя нищо друго, освен ярост за това, че бях стигнала до този момент - от върха на света до секундата преди да скоча, докато синът ми, който беше само на няколко дни, спеше спокойно в детското легло. Това не бях аз! Аз се помнех като щастлива жена!
Оказа се, че страдам от сериозна следродилна депресия, но не беше само това... По време на бременността качих 30 килограма. Започнах бременността с размер № 4 (европейски размер № 36), а дълго време след раждането бях размер № 10+ (европейски размер над № 48). Позволих си да ям палачинки, банички със сирене, тост с масло и мед... няколко пъти на ден! Как стигнах дотук след като водех здравословен живот повече от 5 години? Как позволих това да се случи?
Четиринайсет години по-късно намерих отговора. Беше трудно да стигна до него, защото вината беше моя. Не бях щастлива да водя този живот. Чувствах се потисната и ограничена, а имах амбиции и мечти. Разбрах, че съм с човек, който няма никаква представа коя съм аз, но вината не беше негова. Echame la culpa (Грешката е моя!), както пеят Деми Ловато и Луис Фонси. Аз бях тази, която се върна в неговия живот, защото бях наранена и отхвърлена първия път.
Простих си и намерих смирение едва когато загубих всичко! Но за това малко по-късно. Ако нещо дотук ви се струва познато, то тази книга е за вас. Ако сте щастливи там, където сте, и сте си купили книгата, е, тя би била страхотен подарък за някой друг! Не може да бъде по-лошо от това да подарите на приятелка карта за посещения в библиотека, а тя да обича обувки, нали?
Но преди да вземете решение, бих искала да ви кажа нещо важно, а то е, че храната управлява нашите емоции повече от нашите минали чувства, от спомена за детството ни, независимо дали е било щастливо или не, и от всички психологически травми. Сега изпийте чаша вода преди да продължите да четете.
Това е химията, която храната създава в нашето тяло, която наистина отнема свободната воля и свободата ни! Когато мозъкът ви е наркотизиран, нямате свободна воля и свобода. Но знаете ли, че вие се наркотизирате без да го осъзнавате? И не, това не е поредната конспирационна теория, може да намерите милиони тестове и изследвания в специализираната литература. Няма нужда да ми вярвате, затова нека ви разкажа! Аз съм обикновен човек, който бе в ада, но все още съм жива и щастлива днес, благодарение на любопитството! "Любопитството убива котки" казват, но всъщност не убива, а спасява животи!
Липсата на знание е причина за слабост. Знанието създава сила.
Центърът в мозъка, отговорен за пристрастяването, е центърът на удоволствието/възнаграждението, наречен nucleus accumbens, който включва освобождаването на невротрансмитера допамин. Този център е от съществено значение за нашето поведение и се активира по време на приятни дейности като хранене, социализиране, употреба на някои вещества или определено поведение. Храненето между другото е поставено на първо място в няколко сайта на организации, лекуващи зависимости. При наркоманията повтарящото се излагане на наркотични вещества и определено поведение води до пренаписване на този път, по който пътува допаминът, което води до повишена чувствителност и увеличено желание за наркотика. Този процес може да надделее над другите центрове в мозъка, отговорни за взимане на решения, рационално мислене и контрол на импулсите.
С развитието на наркозависимостта системата за възнаграждения става все по-доминираща, което води до принудително поведение въпреки негативните последици. Това може да доведе до цикъл от желание, търсене и употреба на наркотика или до специфично наркоманско поведение, дори когато човек е осведомен за вредите, които причинява. С течение на времето способността на мозъка да регулира импулсите и поведението отслабва, което затруднява насърчаването на човека да устои на силното желание да приема наркотични вещества.
Това ми стана любопитно. И започнах да експериментирам! Искате ли да знаете какво открих? Ако искате, продължете да четете! Аз съм жива и щастлива... между другото.
Знаете ли, че се борите със зависимост? Е, ако не, сега знаете! Затова се чувствате опиянени, вашият дух е ампутиран и виждате синьо небе само в пощенските картички! Хората искат да отслабнат, но те не виждат по-големия враг! Нашите мозъци стават бавни и се наркотизират всеки път, когато ядем лоша храна. И това отнема свободната ни воля! Не ми вярвате? Замислете се за последния път, когато си казахте, че от 1
-ви януари ще започнете нова диета и нов живот! Първо диетата, нали? Но не е много далеч от истината твърдението, че трябва да променим храната си, за да променим ума си!
Ядосвам се, когато хората искат просто да отслабнат, защото смятат, че това ще оправи всичко. Но това не се случва, защото ако диетата не промени химията на мозъка ви, все още ще бъдете като в мъгла, в която се вижда трудно. Титаник можеше и още да си плува, ако не беше мъглата. Не бъдете като Титаник!
Аз бях нещастна от живота си. Трябваше да живея с някой, който наистина не знаеше коя съм, и да прекарам останалата част от живота си с него. В този момент дори още не осъзнавах, че съм нещастна, че той го усеща. Не съм сигурна, че и той го осъзнаваше... Издържах доста тестове за интелигентност през годините, но този беше брутален! Работех с хора, мотивирах ги, обучавах ги, а аз самата нямах представа как се чувствам! Но знаете ли кой го знаеше? Стомахът ми! О, той беше щастлив да се наслаждава на всички тези вкусни тестени неща, които ние, българите, толкова обичаме! Докато стомахът пируваше, духът ми умираше.
Не беше само заради 30
-те килограма, които качих по време на бременността. Моето Хашимото се активира, краката ми почнаха да имат кошмарни крампи, депресията ми се задълбочи. Нямах представа какво се случва. Отне ни три години да се разделим, след четирите, които бяхме заедно, живеейки живот между три континента, за който другите могат само да мечтаят! Но никога наистина не се опознахме. Аз исках да променя света, а той искаше да запази света такъв, какъвто беше, защото му харесваше. И двамата имахме своите аргументи за и против. Но това не променя факта, че започнах да се утешавам с храната, като се оправдавах с бременността. Истината беше, че бях просто нещастна, но не го разбирах. Подсъзнанието обаче никога не лъже, то е това, което вдигаше ръката ми към лъжицата и отваряше вратата на хладилника всеки път.
Не се чувствайте зле при мисълта за бившия, той е женен за чудесна жена и те са много щастливи заедно. И аз имам нещо общо с това... защото върнах годежния пръстен, след като осъзнах echame la culpa. Не бях щастлива, прикривах го с толкова много въглехидрати, колкото можех да намеря, и това наливаше масло в огъня!
И така, тази книга не е просто за храна! Тази книга е за това да ви предостави подходящите очила за мъглата, в която сте попаднали, за да видите това, което е скрито за очите ви: неограничените възможности на мозъка, освободен от наркотици (в случая храната), които отнемат свободната ни воля и свободата ни, като преди това умело ги увиват в мъгла!
Да се върнем към храната! През 2008 г. бяха публикувани резултатите от изследване, което стига до извода, че захарта предполага 8 пъти по-голяма зависимост от кокаина! Не съм пробвала кокаин, така че не мога да коментирам за него, но захар съм яла, и съм съгласна с това изследване на сто процента! Осъзнавате, че сте зависими, когато започнете да ядете и не можете да спрете. Звучи ли ви познато? Да, случвало се е твърде много пъти! Така че, ако не разберете, че това е зависимост и вие се борите с тази зависимост, няма как да се отървете от нея! Просто е, нали? И не е нужно да обясняваме, че наркотикът засяга ума ни, така че невинаги е ваша вината, че се чувствате зле. Това всъщност е глупавият наркотик, който е навсякъде в храната днес, наречен захар."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
