"Звездите виждат всичко. И никога не забравят. Наблюдават всичко, което се случва долу, и никога не се намесват. Те са постоянни. Поне през повечето време. Защото понякога се освобождават от дома си в небето и политат през мрака. Хората си намислят желания, щом зърнат пламтящите им опашки, а когато се приземят, могат да променят историята към по-добро или по-лошо. А понякога... понякога звездите биват смъквани от небето. Ала на висока цена. Един дракон помислил, че знае какво струва да погълнеш звезда. И се надявал, че ще си заслужава.
Дълбоко навътре в Планината на драконите Били Чан държеше нож, направен от кост. Стоеше на ръба на блещукащо синьо езеро. До него бяха приятелите му Шарлот Бел и Лиу Лин-Фей. Джей Джей също беше там, но той не беше приятел. Все още не - може би никога. А зад тях бяха драконите. Сякаш преди цял един живот, но всъщност само преди броени дни, Били и приятелите му бяха отворили планината, открили четири дракона със сърца, които прилягаха на техните собствени, и се бяха свързали с тях завинаги в рядък и древен клетвен съюз. Сега драконите и техните човеци се взираха в блещукащото езеро. Искра - синьо-златист женски дракон с дълга шия, извити златни разклонени рога и гигантски прозрачни криле - се взираше най-напрегнато. Златистите ѝ очи пращяха от съсредоточеност. Били долови усилието ѝ чрез връзката им и се опита да ѝ изпрати сила.
– Сигурни ли сте, че това ще сработи? - попита намръщено Шарлот. – На Димитриус и нощнокрилите не им ли е отнело почти сто години да създадат портал? Възможно ли е наистина да сме направили такъв само за няколко дни?
– Трябва да проработи - каза рязко Били. За него беше непоносимо да мисли за другия вариант.
Бяха минали два дни, откакто приятелят им Дилън О'Донъл беше отвлечен от Старо злато, който ръководеше летния лагер в подножието на Планината на драконите, където всички те бяха лагерници. Старо злато, на когото бяха имали доверие като на ментор. Старо злато, когото Лин-Фей бе приемала като заместник на дядо ѝ, но който всъщност беше убил истинските ѝ баба и дядо. Старо злато, който имаше сърце, зло като на самия Дракон на смъртта, и постепенно се приближаваше до намирането ѝ. Ако това станеше, Драконът на смъртта щеше да е по-силна от всякога. Ламтежът ѝ за власт бе безграничен и всички щяха да пострадат от това.
Вината за загубата на Дилън тежеше много на Били. Имаше чувството, че е трябвало да може да спаси приятеля си. Не се беше усмихвал, откакто Дилън изчезна в портала на нощнокрилите.
– Ще проработи - заяви Лин-Фей. Дори след всичко случило се оптимизмът й не беше помръкнал. Били знаеше, че предателството на Старо злато я бе наранило дълбоко, но Лин-Фей предпочиташе да се съсредоточи върху откриването на Дилън. Това беше нещо, на което Били се възхищаваше у нея: способността й да вижда най-доброто в хората независимо от всичко.
– Нека Копчо да тръгне пръв - каза Танк, огромният червен дракон на Шарлот, едва побиращ се в подземната пещера, в която бяха натикани. – С другото дете.
– Казвам се Джей Джей - промърмори той.
– Трябва ли да пътувам с него? - попита жално Копчо.
Копчо - зелен дракон с дълга муцуна, дебела опашка и изпъкнал корем - беше сключил клетвен съюз с Дилън. Всички разчитаха, че силата на връзката им ще притегли Копчо към времето и мястото, в което бяха скочили Дилън и Старо злато. Там щяха да открият и Дракона на смъртта - и ако всичко минеше по план, щяха да я спрат веднъж завинаги.
– Да - каза Звезда, стройният сребрист дракон на Лин-Фей. – Неговата връзка с дядо му ще помогне да се уверим, че пътуваме към правилното време. - Острият ѝ златен поглед омекна. – Не се съмнявам в клетвения ти съюз с Дилън, но трябва да вземем всички предпазни мерки. Знаеш това.
Копчо въздъхна и погледна Джей Джей:
– Надявам се да не паднеш - каза. – Без обвързващия сърцата клетвен съюз между човек и дракон язденето на дракони е много по-трудно. Ще трябва да останеш съсредоточен и да се държиш здраво.
Били сложи ръка върху Искра и се почувства признателен за клетвения им съюз, който му даваше възможност да лети из небето с нея, сякаш бяха едно. Връзката им беше толкова дълбока, че можеха дори да споделят мислите си, когато бяха близо един до друг.
Преди няколко дни Били щеше да намери идеята да се качи върху дракон за напълно ужасяваща, затова разбираше защо Джей Джей би се колебаел. Поне Копчо не беше най-страховитият от драконите. Наистина, ноктите му бяха дълги, а зъбите - остри, но не се зъбеше като Звезда, нито изглеждаше, сякаш може да те глътне наведнъж, като Танк. И ако това се беше случило преди няколко дни, Били щеше да очаква Джей Джей да отправи саркастичен отговор, каквито подмяташе из лагера, ала сега кимна смирено. Имаше тъмни кръгове под очите и Били видя, че ноктите му бяха изгризани и нащърбени. Джей Джей подръпна оранжевия костюм, който драконите му бяха изработили.
– Сигурни ли сте, че това нещо ще ме предпази?
– По-добре, отколкото човешките ти дрехи - каза Звезда. – Бъди благодарен, че успяхме да ти го осигурим.
Били, Шарлот и Лин-Фей носеха подобни костюми, бяха им дадени от драконите първия път когато разбраха, че отиват в Царството на драконите. Костюмите бяха създадени с драконова магия и направени от рядко срещана тъкан, която можеше да устои на суровите условия в Царството на драконите и на тежките удари на битките. Костюмите вече се бяха оказали животоспасяващи, когато ги предпазиха от нападения на огромни раци и смъртоносни удари от вражески нощнокрили.
А имаха и нещо по-добро от костюмите. Имаха перли. Пръснати из Царството на човеците и Царството на драконите, съществуваха осем вълшебни перли - Осемте велики съкровища, - а с тях вървяха сили, някои от които вече бяха познати, а други тепърва щяха да бъдат открити. Били и неговите приятели имаха общо четири. Поне... Били се надяваше перлата на Дилън все още да е у него.
След като получиха перлите си и сключиха клетвен съюз със своите дракони, в тях се бяха задействали сили. Суперсили, каквито Били преди това бе смятал, че съществуват единствено в комиксите и филмите. Сили, от които бяха имали нужда, за да оцелеят в опасното Царство на драконите. Дилън притежаваше Гранитната перла и силата да омайва другите, за да направят каквото поиска. Лин-Фей имаше Нефритената перла, която ѝ даваше връзка с природата и способността да усеща живота и магическата енергия около нея. У Шарлот беше Златната перла, която задействаше физическа свръхсила в нея. А Били имаше Мълниеносната перла, която подсилваше вродената му подвижност и ловкост. С перлата беше необичайно бърз и пъргав, способен да се премята и скача с лекота. Съчетани, силите им бяха помогнали да се преборят със злите нощнокрили, последователи на Дракона на смъртта, решени да я върнат към пълната ѝ мощ. Ала Били и приятелите му не бяха очаквали предателството на Старо злато, което доведе до отвличането на Дилън, когато Старо злато го издърпа в портала, за да намерят Дракона на смъртта, оставяйки след себе си внука на Старо злато, Джей Джей.
Джей Джей нямаше перла и през изминалите два дни Били понякога го хващаше да зяпа неговата, когато измъкваше колието си изпод синьо-златистия костюм. Дори и да нямаш клетвен съюз с дракон, една перла сама по себе си би била нещо, което си струва да притежаваш. Перлите бяха толкова ценни и могъщи, че Старо злато беше убил бабата и дядото на Лин-Фей заради една, без дори да познава истинските ѝ способности. Дори драконите не бяха наясно с всичко, което перлите можеха да правят. Били беше благодарен, че има Мълниеносната перла и Искра, защото беше сигурен, че мисията за спасяването на Дилън и спирането на Дракона на смъртта ще бъде почти невъзможна. Но със силата на перлата, с дракона и приятелите си Били смяташе, че може и да успее да постигне невъзможното.
– Готови ли сте? - попита Танк, като върна рязко Били към настоящето.
Настоящето, което скоро щеше да се превърне в минало. Или може би по-скоро миналото щеше да стане тяхно настояще. "
Из книгата
