Изгубеният кит

Изгубеният кит Хана Голд Времетраене: 0:46 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Магическа история, която ще завладее сърцето ви и ще го отнесе далече към дълбините на океана.

Малкият Рио е изпратен в Калифорния при своята баба, която почти не познава, докато майка му е в болница. Останал сам и много тъжен, единственото, което го кара да се усмихва са срещите с новата му приятелка Марина и пътуванията с баща ѝ за наблюдение на сиви китове. Всичко се променя, когато един ден Рио среща гигантски сив кит и усеща силна връзка с новия си приятел. Но когато китът изчезва единственото, което трябва да направи Рио е да се впусне в опасна мисия за намирането на огромния си приятел.

Невероятна история за любознателните читатели и почитатели на океаните и моретата. Разказ за силната връзка между едно момче, което намира утеха в приятелството си с един кит и среща, която помага и на двамата.

Книгата е носител на наградата Edward Stanford Children's Book за 2023 г. С прекрасните илюстрации на Ливай Пинфолд.

"Вълнуваща и много дълбока история."
Daily Mail

"Забележителна история, която оплита като в рибарска мрежа всеки влюбен в океана."
The Times

"Първото, което Рио Търнър забеляза в залата за пристигащи на Международното летище в Лос Анджелис, беше шумът. Летищата никога не са тихи места и това гигантско, разпростряло се нашироко чудовище беше като развилнял се футболен стадион. Второто, което забеляза, беше баба му. Макар да бяха минали цели пет години от последната им среща, Рио веднага я позна. Тя се извисяваше над всички в своя крещящ тюркоазен гащеризон, носеше очила с дебели черни рамки, а главата ѝ беше увенчана с корона от бели къдрици.
Баба му се оглеждаше и го забеляза след няколко мига.
– Рио? - попита тя. – Ти си, нали? Едва те познах. Толкова си...
Тя не довърши и Рио се зачуди какво ли щеше да каже. Но нямаше да я попита. Вместо това скръсти ръце в защитна поза.
– Пристигна значи - забързано продължи тя.
Погледът ѝ беше изпълнен с нещо, което Рио не разпозна.
– Толкова се радвам, че си тук.

След това го прегърна. Ала не с една от онези прегръдки, с които беше свикнал - нежни, топли и меки. Тази беше ръбата, с остри лакти и аромат на ментови бонбони. Рио преброи до три, преди да се отдръпне, защото вече не издържаше.
– Рио? - колебливо попита баба му и се изчерви. – Мина много време и всичко това сигурно ти се струва необичайно, но бих искала да се чувстваш у дома си, докато си с мен. Все пак съм ти баба.
Рио, който през втората част от речта ѝ беше забил поглед в земята, я погледна изненадано. Тя беше подписвала картички за Коледа и рождени дни с От баба, но едва ли някой можеше да му прилича по-малко на баба. Не и в сравнение с другата му баба, която носеше дебели чехли с гумени подметки и обичаше да го нарича пате, макар че по последни данни все още не му бяха пораснали човка и пера. Не, не, тази жена изобщо не му приличаше на баба и той тайничко реши да се обръща към нея по име - Фран.
Когато Рио не отговори, тя потри ръце, макар да не беше студено.
– Е, хайде да тръгваме.

Рио отказа на предложението ѝ да му носи куфара - той можеше и сам - и я последва до изхода, а после и на паркинга, където тя спря до джип, покрит с дебел слой прах. Той седна на мястото до шофьора, закопча колана и прехапа устни, като се опитваше да не обръща внимание на внезапното желание да отиде до тоалетната. Сякаш усетила неловкото положение, Фран се обърна към него и понечи да каже нещо. Ала каквото и да беше, то застина на устните ѝ. Вместо това тя просто се прокашля, за да прочисти гърлото си.
– Съжалявам... за майка ти.
Рио усети как горещи сълзи опариха очите му и той ги затърка яростно с надеждата, че тя не беше видяла. За да избегне разговорите, момчето демонстративно се загледа през прозореца; след известно време тя включи двигателя с рязко завъртане на ключа и тръгнаха.

Майката на Рио беше родена и израснала в Калифорния. Заминала, когато била едва на двайсет години, първо със стипендия да учи музика в Ню Йорк, а после, след като завършила, като цигулар в Лондонския филхармоничен оркестър. През цялото време се беше прибирала само веднъж с Рио като малко бебе. Било е толкова отдавна, че той не помнеше нищо. Заради месторождението на майка си той официално беше наполовина американец. Една съвсем малка половина, защото беше прекарал всичките единайсет години и три месеца от своя живот в Лондон и определено говореше с британски акцент. Този далечен екзотичен свят на безкрайно слънце, високи шумолящи палми и златни плажове винаги му се беше струвал като сън. Истината беше, че Рио цял живот бе изгарял от нетърпение да дойде тук. Ала не и по този начин.

Той отвори прозореца на колата и вдиша дълбоко калифорнийския въздух. За съжаление, това не беше най-умното нещо, което можеше да направи на магистралата. Рио се задави и се закашля от смога. Това значи била Калифорния? Всичко тук беше огромно. Колите, пътните знаци, сградите - дори небето, надвиснало над тях със своята необятна индигова тишина. Сякаш колата е била вдигната и запокитена в свят на великани. И Лондон беше град, но усещането не беше такова. Мама винаги казваше, че Калифорния е различна. Че е спокойна. Че нравът ѝ ще допадне на Рио. Че... Той рязко затвори прозореца. След това напълно пренебрегна опитите на баба си да завърже разговор, затвори очи и се опита да си представи, че се намира във вселена, в която майка му не го беше изпратила от другата страна на света при човек, когото той едва познаваше."
Из книгата

Хана Голд живее в графство Линкълншир, Великобритания с костенурката, котката и съпруга си. Когато не пише, обича да търси невероятни истории и се упражнява да издава различни животински звуци. В търсене на Мечо е третата книга издадена от Таралеж на български език и е продължение на историята за Последната мечка. Другата любима книга на българските читатели е Изгубеният кит. Илюстрациите в книгата отново са на един от най-награждаваните илюстратори Ливай Пинфолд.

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg

Пристигане
Оушън Бей
Мама
Телефонното обаждане
Кутия за радост
Сиви китове
Музеят
Лов
Кеят
Марина
Наблюдение на китове
Спайхопър
Щастлив кит
Късмет
Обиколка с корабче
В океана
Дъга с формата на сърце
Бялата муцуна
Усмивка
Снимки
Специален слух
Покана
Обучение
Щастливи дни
Фран
Лоши новини
Изчезване
Шепот на вятъра
Планът
Бягство
Хванати
Нов план
Бързане
Без следа
Буря
Районът за търсене
Заслушване
В беда
Спасяване
Спасяването на Бялата муцуна
Клетва по океански
Епилог
Бележка на автора
Източници
Благодарности