Философия за добър и спокоен живот. ... Стоицизмът е философия, която ни помага да увеличим позитивните емоции, да намалим негативните влияния и да усъвършенстваме живота си. Матю Дж. Ван Натта ни дава представа какво е да си стоик в модерно време, запознавайки ни с основите и историята на тази философия. Авторът също така включва съвети и напътствия, които ще помогнат на всеки да запази самообладание и в най-бурните времена. Преди всичко, независимо от ситуацията, мястото ни в живота и личните ни отношения, стоическите техники запазват баланса и спокойствието в ежедневието ни. На своя увлекателен и достъпен език Натта ... |
|
|
Тези диалози не само дават израз на уникалните стилове на мислене на Хабермас и Дерида, а вкарват в действие самата сърцевина на техните философски теории. Всеки диалог е съпроводен от критическа студия, в която целта ми е както да хвърля светлина върху главните аргументи по отношение на терора и тероризма, издигнати от Хабермас и Дерида по този повод, така и да покажа мястото им в по-широкия контекст на теоретичните възгледи на всеки от тях. В тази книга за първи път Хабермас и Дерида се съгласяват да застанат един до друг, като отговарят успоредно на поредица от близки въпроси. Аз съм много благодарна за тяхната ... |
|
|
От автора на "Черният лебед". ... В "Да заложиш своята кожа" Насим Никълъс Талеб, един от най-влиятелните и проницателни мислители на нашето време, отново се прицелва точно в онова, което никой не успява или не иска да формулира. Това е книга за скритите асиметрии в живота ни и последствията от тях. Тя ни запознава с принципа, чрез който можем да проумеем сериозни загадки на нашата реалност. Защо крайно нетолерантни малцинства управляват света? Защо универсализмът унищожава хората, когато би трябвало да помага? Защо днес съществуват повече роби, отколкото по времето на Римската империя? Какво постига ... |
|
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът "Философия на науката - 1. част" за студенти от специалност "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
|
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече - логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от ... |
|
|
"Осъдени на разум" е сборник "равносметка", в който са събрани 17 от най-значимите студии, писани от Николай Василев през близо четирите десетилетия, посветени на науката. Разнопосочните проблемни търсения от въпросния времеви период определят и широката тематична палитра - от научно - техническата революция, либерализма, световната история, народопсихологията, оскверняването на миналото, същността на исляма, природата и еволюцията на чергарската циганска цивилизация до "всестранно развития" човек, документалния човек, илюзорния човек и илюзията на интелектуалната мощ и глобалната човещина. ... |
|
|
Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Биографиите на двама от най-авторитетните учители във философията, Сократ и Кант, по нещо са приличат - и двамата почти не са напускали родните си градове. Сократ цял живот е живял в Атина, а Кант - в Кьонигсберг. Дали тази философска уседналост е незначителен биографичен детайл? А може би този житейски факт има символично значение. С житието си тези мислители сякаш ни казват: мислещият е винаги при себе си. Не му е нужна екзотика, за да живее истински. Защото "самото мислене е благо", а "мъдростта е мислене, което се отвръща от низкото и води ... |
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа
