"Между разните верски системи, каквито са пантеизмът, политеизмът, монотеизмът, фетишизмът, шаманизмът и др., видно място някога е заемал дуализмът и произтеклото от него през Средните векове богомилство, или т.нар. от западните народи българска ерес (haeresis Bulgarorum). За да си изясним по-добре последната, нека направим кратък преглед на предхождащите я други дуалистични учения.
Дуализмът е представен най-изразно в религията на старите иранци, т.е. в учението на Заратустра (Зороастра), иначе наричано учение на магите, или маздеизъм. Тоя дуализъм е бил проведен както във философията, така и в областта на религията и нравствеността на иранските народи перси и меди. Светът, според това учение, произхожда от две начала, от две божества: доброто, наречено Ахура-Мазда (Ормузд), и злото, наречено Ахриман (дух разрушител), които са независими и равноправни. Ахура-Мазда е творец на всичко добро в света, на светлината и истината, а Ахриман - на всичко зло, на мрака и лъжата. Тия две начала влизат в борба, която в края на краищата ще се свърши с надмощие и победа на доброто. На това дуалистично философско гледище се крепи и верското и моралното учение на маздеистите: в борба със злото човек чрез добрите си думи, добрите си дела и чрез очищението достига до нравствено съвършенство и душата му отива в обиталището на Ахура-Мазда. Основател на маздеизма, според най-старите ирански легенди, се смята Заратустра, който подобно на Иисус се ражда от девица и подобно на Мойсей приема от Ахура-Мазда свещените книги, познати с името Зенд-Авеста. Науката не си е изяснила още дали Заратустра е историческа личност, или легендарна фикция; не се знае също кога точно били положени основите на иранския дуализъм - дали при раздялата на иранци от индийци, или по-късно. Едно е положително: несъмнените допирни точки между маздеизма, от една страна, и юдео-християнството, от друга, както и въздействието на маздеизма при формирането на манихейството.
Когато се разширило персийското могъщество на Запад и когато при Александра Македонски и неговите диадоси, както и при римското владичество в Мала Азия и Сирия народите от Изток и Запад дошли в общение, тогава се засилили и духовно-културните връзки между тях и станали по-трайни и по-дълбоки. Древният Иран, чрез Персия и Вавилон, разшири на Запад един отрасъл на своя маздеизъм, именно - култа на Митра, а след това, през III в., даде живот на религията на Мани - манихейството. От тия две източни верски влияния митраизмът заглъхна в Римската империя един век след прогласяване на християнството за държавна религия; манихейството обаче тъкмо тогава засили своята мощ и се простря из целия древен мир: от Вавилон, та до Испания и до Северна Африка. В Средна Азия и Китай то ширеше своето учение, като на места стана държавна религия и дълго време застрашаваше да измести християнството и да стане мирова вяра. Мани, основателят на манихейството (III в.), персиец по произход, се родил и отраснал във Вавилон, в тая именно страна, където съжителстват, заедно с халдео-вавилонските предания, персийският дуализъм, гностицизмът, мандаитската религия и християнството и където долитали влиянията на будизма. Мани, след много четене, пътувания и изучвания, недоволен от теофилософията на своите съвременници, основал своя религиозна система, станал пръв неин проповедник, обявил се за Божи пратеник, каквито били Буда, Заратустра, Иисус и др. Неговата религия била синкретична: в нея влезли възгледи и елементи на другите древни религии и предания, които той свързал в една система - манихейството.
За разпространение на своето учение Мани си послужил с живо слово, със съчинения и с пътуване. За поприще на дейността си той избрал Персия, където се явил като преобразител на Заратустровия дуализъм. След известен успех в Персия той бил изгонен от цар Сапор и продължил своето апостолство из Индия, Китай и Средна Азия. След смъртта на Сапор Мани се върнал в Персия, но там бил обявен за еретик от магите, жив одран и кожата му напълнена със слама през 275 г. Манихейството не загинало с погубването на неговия основател. Учениците му заякчили новото учение и го пръснали бързо и далече из Азия, Африка и Европа. Едва се били изминали 20 години от смъртта на Мани, неговата религия дотам проникнала в Римската империя, че Диоклециан заповядал в 296 г. на проконсула в Африка да изтреби с огън и меч привържениците на новата вяра. Ред документи от IV в. и по-сетне ни говорят за манихеи в самия Рим, в Италия, в Сицилия, Египет, Северна Африка, Испания, Южна Франция, Далмация, Мала Азия, Месопотамия, Сирия и Палестина. Манихеи е имало най-много в Месопотамия, Сирия и Египет. Св. Августин, преди да стане велик учител на християнството, девет години наред бил разпален манихеец. Преследването на манихейството, горенето на книгите му, особено при Теодосий и Юстиниан I, сломили в Римската империя новата религия, която след VI в. вече замряла в Европа. Но затова пък тя проширила своите завоевания в Азия. От своето отечество, във Вавилон, манихейството проникнало на Изток и на Север и през VIII в. станало господарствена религия в голямата империя на уйгурите. Неотдавна намереният надпис в Карабалгасун (Монголия) и множеството манихейски ръкописи, открити в Турфан, Туен-Хуанг и на други места, най-убедително говорят за големия успех на манихейството в Средна Азия и Китай и за неговото траене, в по-широка мяра, до края на X в. и в по-малка, дори до XIII в., особено у независимите старотурски племена и държави. Паметниците на тамошната манихейска литература са написани на разни езици: ирански наречия, китайски, турски.
Широкото разпространение на манихейството и неговата дълготрайност, въпреки че било преследвано от християнството, мохамеданството, от будизма и от светската власт, се обяснява със синкретичния характер на неговото учение и опростена обредност, както и с приспособимостта на неговите проповедници към местните условия. В западните страни манихеят се издава за християнин, в източните минава за реформиран маздеист, за будист и пр. Кои са били прочее тия разнородни елементи, влезли в манихейското учение, които го направили действително сборна религия, бързо разпространена въпреки несгодните условия, в които е била поставена? В манихейството са се отразили най-много гностицизмът и дуализмът. Гностицизмът беше онова учение, сложено от представи на юдаизма, платонизма, вавилонизма, маздеизма и християнството, което почна да се шири във времето на Христа от Египет до Вавилон, главно сред книжовните среди и у мечтателните натури. Гностиците се занимаваха особено с тайните въпроси за произхода на света и човека, за падението на човека и за онова откровение, онова знание (γνῶσις), което сочи пътя на човешката душа за нейното въздигане и щастие. Това съкровено знание се разкрива на човеците от божественото Слово (λόγος), носители на което се явяват боговдъхновени личности, какъвто е бил и Иисус. Голяма част от християнските и дуалистичните представи на манихейството идат от гностиците, които също така са били дуалисти. Силно влияние върху манихейството е упражнила гностичната група на мандаитите, в чието учение Мани бил посветен още от младини. А още по значително било въздействието на гностика и дуалиста Маркион (II в.), който не признавал юдейските, старозаветните книги, а от новозаветните приемал Павловите послания, и особено - Евангелието на Лука.
Отчасти чрез гностиците, отчасти чрез вавилонските предания минали в манихейството астрономическите понятия, както и вярата за участието на седемте планети върху човешкия живот. От маздеизма, за реформатор на който искал да се представи Мани в двора на персийския цар, иде типичното учение на манихейството за съперничеството на двете независими начала в природата и при човека - светлото и мрачното. Християнските елементи в първичния манихеизъм били доста незначителни; те се засилили в него по-късно, при по-близкия контакт с християнския мир. Представите за преселението и пречистването на душата, които също се явяват във вторичния манихеизъм, се дължат на будистко влияние. Будизмът повлиял на манихейството и със своята аскетика и песимизъм."
Из книгата